Усмихнах се вътрешно. Пазарлъкът беше започнал. Старецът смяташе, че най-добрият начин да постигне своето бе като ме напада. Въпросът за уместността на моето присъствие вече бе забравен.
— Предложената от мен цена беше двойно по-голяма от тази, която платих на пазара.
— Ти диктуваш на пазара.
— Да, но не ръководех компанията — възразих аз, — а ти. И през последните шест години все на загуба.
Той закрачи около масата.
— И ти ще оправиш работите?
— Ако не мислех така, нямаше да вложа над седем милиона долара.
Очите му се заковаха гневно в мен, после се върна до стола си и седна. Вдигна един молив и почука с него по масата.
— Редовното заседание на дирекционния съвет на „Норман Пикчър Къмпани Инкорпорейтед“ е открито — каза той с доста по-тих тон. Погледна към племенника си. — Дейвид, ти ще водиш протокола до избирането на нов секретар. — После продължи. — Необходимото болшинство е налице; присъства и мистър Джонас Корд, като поканен. Отбележи, Дейвид, мистър Корд присъства по покана на някои от директорите, но при възражение от страна на президента на компанията.
Той ме изгледа в очакване да реагирам на току-що казаното. Останах безучастен.
— Преминаваме към първа точка — избор на ръководно тяло на компанията за следващата година.
Кимнах на Макалистър.
— Господин президент — обади се той, — искам да предложа изборът на ръководства да стане, след като вие и мистър Корд приключите разговора за продажба на вашите акции.
— Кое ви кара да мислите, че смятам да си продавам акциите? — запита Бърни. — Вярата ми в бъдещето на компанията е все така силна както винаги. Имам проекти за успешното функциониране на компанията и ако вие, приятелчета, мислите, че можете да ме спрете, ще ви въвлека в такава битка за пълномощия, каквато не сте виждали досега.
Даже и Макалистър се усмихна при тези думи. С какво ли ще се бие? Разполагахме вече с четиридесет и един процента от гласовете.
— Ако грижата на президента за бъдещето на компанията е толкова искрена, колкото нашата — каза вежливо Макалистър, — той положително вижда вредата, която би нанесъл със започването на една битка за пълномощия, която в никакъв случай няма да спечели.
На лицето на Бърни се появи лукав израз.
— Не съм чак такъв глупак, за какъвто ме мислите — каза той. — Цял следобед не съм си губил времето. Имам обещанията на достатъчен брой акционери, че ще ми осигурят контрол върху дяловете си, като започна. Трябваше да доживея дотам, да отстъпя собствената си компания — компанията, която съм изграждал с пот на челото — на Корд, за да може той да прави още парични дарения на своите приятели, нацистите — той удари с театрален жест по масата. — Не, даже и седем милиона да ми предложи за акциите.
Изправих се, стиснал устни от гняв.
— Бих желал да запитам мистър Норман какво ще прави със седемте милиона, ако му ги дам? Ще ги подари ли на Фонда за подпомагане на евреите?
— Не е работа на мистър Корд какво ще правя с парите си — изрева той от другия край на масата. — Не съм богат като него. Имам само няколко акции в собствената си компания.
Усмихнах се.
— Мистър Норман, ще ми позволите ли да прочета на съвета списъка на текущите капитали и имуществата както на ваше име, така и на името на жена ви?
Бърни ме погледна забъркан.
— Списък ли? — недоумяваше той. — Какъв списък?
Погледнах Макалистър. Той измъкна един лист от чантата си и ми го подаде. Зачетох от него:
— Влогове на името на Мей Норман: „Секюрити Нешънъл Банк“, Бостън — един милион и четиристотин хиляди; „Банк ъф Манхатън Къмпъни“, Ню Йорк — два милиона и сто хиляди; „Пайънийр Нешънъл Тръст Къмпъни“, Лос Анжелос — седемстотин хиляди; „Леман Брадърс“, Ню Йорк — три милиона сто и петдесет хиляди; плюс други дребни влогове, разхвърляни из цялата страна, възлизащи на шест-седемстотин хиляди общо. Освен това мисис Норман притежава четиристотин хектара първокачествен недвижим имот в Уестууд, близо до Бевърли Хилс, оценен приблизително на две хиляди долара за хектар.
Бърни се опули насреща ми.
— Откъде взе този списък?
— Няма значение откъде съм го взел.
Старецът се обърна към племенника си.