— Кой говори за напускане?
Дейвид се отпусна в креслото. Завладя го непознато досега чувство на власт. Разбираше защо е било толкова тежко на вуйчо му Бърни да се оттегли. Сви рамене.
— Чу какво каза Корд. Не го ли сториш, някой друг ще го стори.
Пиърс го изгледа за миг, после погледна Макалистър. Лицето на юриста беше безизразно.
— Лесно ти е на теб — изръмжа Пиърс. — Но докато аз си блъскам главата, ти какво възнамеряваш да правиш?
— Ще се постарая да издържим някак, докато ти осъществяваш работната си програма — отговори Дейвид.
— Как? — попита Макалистър заинтригувано.
— Утре уволнявам четиридесет процента от персонала на компанията.
— Твърде драстично — отбеляза Макалистър. — Ще можеш ли да работиш при такива условия?
Дейвид погледна адвоката в лицето. Той представляваше друг вид изпитания.
— Ще можем да работим — промълви тихо той.
— Така не се създават приятели — измънка Пиърс.
— Хич не ме интересува — спокойно отвърна Дейвид. — Не се готвя да печеля състезание за популярност. И това е само началото. Пет пари не давам кого ще засегне — компанията ще оцелее.
Юристът го изгледа за миг. После Дейвид видя как дълбоко в очите му се прокрадна бледа следа на нещо като усмивка. Макалистър се обърна към Дан:
— Ти какво мислиш?
Дан се усмихна.
— Мисля, че ще се справим някак. Защо мислиш, че Джонас поиска да го задържи?
Макалистър бръкна в чантата.
— Ето ти договора — каза той на Дейвид. — Джонас иска да го подпишеш тази вечер.
Дейвид погледна юриста.
— А Дан?
Макалистър се усмихна.
— Дан подписа своя в деня на дирекционния съвет.
За миг Дейвид усети гнева да се надига в него. Цялата работа бе предварително обмислена. Бяха го прекарали през цедилката, само за да видят какво ще стане. После си пое дълбоко дъх. Какво значение имаше? Пое подадената му от юриста писалка.
Това беше само началото. Все още бяха новаци в този бизнес и щеше да мине дълго време, преди да научат за компанията толкова, колкото знаеше той. А тогава вече нямаше да има съвсем никакво значение.
Подписал договора, той беше вече на работа.
Вратата между стаята на вуйчо му и неговата се отвори и в мрака се прокрадна светлина.
— Тук ли си Дейвид?
Той седна на леглото и плъзна крака към пода. Посегна и запали нощната лампа.
— Да, вуйчо Бърни.
Норман влезе в стаята.
— Е? — каза той. — Видя ли го?
Дейвид кимна и измъкна цигара.
— Видях го. — Запали цигара. — Изглежда ужасно. Смъртта на Рина му се е отразила доста зле.
Старецът се изсмя.
— Съжаление към него не мога да изпитвам — горчиво изрече той. — След всичко, което ми стори. — Извади от джоба пура и я мушна в устата си незапалена. — Е, предложи ли ти работа?
Дейвид кимна.
— Каква работа?
— Административен заместник-директор.
Вуйчо му повдигна вежди.
— Така ли? — каза той заинтересувано. — Кой е президент?
— Дан Пиърс. Той ще прави филмите. Аз ще ръководя всичко останало — администрацията, продажбите, кината.
Пурата заигра възбудено нагоре-надолу в устата на стареца. Широка усмивка се разля по лицето му.
— Момчето ми, гордея се с теб. — Той положи ръка върху рамото на Дейвид. — Винаги съм казвал, че някой ден от теб ще излезе нещо голямо.
Дейвид погледна вуйчо си изненадано. Не бе очаквал такава реакция. По-скоро упреци и обвинения в измяна.
— Така ли?
— Разбира се — разпалено го увери Бърни. — Какво друго бих могъл да очаквам от сина на собствената си сестра?
Дейвид го изгледа вторачено.
— Аз мислех…
— Мислеше? — каза старецът усмихнат. — Какво значение има какво си мислил? Миналото си е минало. Сега наистина можем да се съюзим. Ще ти покажа начини за печелене на пари, каквито дори не си сънувал.
— За печелене на пари ли?
— Разбира се — отвърна Бърни, снижавайки поверително тон. — Еврейската глава си е еврейска глава. Щом ти си отговорникът, кой ще знае какво става? Утре ще уведомя всички доставчици, че старата сделка си остава в сила. Само че сега ти ще получаваш двайсет и пет процента от пая.