Обърна се и гневно отиде до прозореца. Загледа се навън. Студеният въздух нахлуваше през отвореното стъкло. Ядосано затвори прозореца. Времето беше ужасно тук, не топло и слънчево като в Калифорния.
— Аз не бих казал това — отвърна Холи. — Като пресметнем брутната сума, включително продажбите на концесия, ни остават сто и петдесет седмично повече.
Норман се обърна.
— Той харчи седмично деветстотин долара наши пари, за да докара за себе си триста. Може би ще трябва да му благодарим, че ни оставя да задържим сто и петдесет? — гласът му стигна до крясък. — Или може би за това, че още не е измислил начин да ни измъкне и тях?
Върна се разгневен до бюрото.
— Не зная какво става, но винаги, когато дойда в Ню Йорк, ми сервирате по нещо! — Захвърли пурата в кошчето за отпадъци и извади друга от овлажнителя. Мушна я между устните си и започна да я предъвква.
— Идвам преди година и половина в Ню Йорк и какво намирам? Работил е в склада малко повече от година вече изкарва повече оттам, отколкото ние. Печели хиляда годишно само от продажбата на бракувани листовки, две хиляди от продажбата на порнографски снимки, които печата със стотици на наша фотохартия в нашата лаборатория. Уговорил се с всички наши служби из цялата страна да им продава презервативи на едро. Добре, че го спрях навреме, иначе всички можехме да попаднем в затвора.
— Но трябва да признаеш, Бърни, че никога складът не е функционирал така гладко — вметна Холи. — Непрестанното завъртане на инвентара ни икономиса цяло състояние за повторни поръчки.
— Ха! — противеше се Норман. — Да не смяташ, че е мислил за нас, организирайки това? Не ставай глупак! Седмичната му заплата беше седемнайсет долара, а идваше на работа с Буик за две хиляди и триста.
Бърни драсна клечка кибрит и я поднесе към пурата, дръпвайки ожесточено, докато я разпали. После издуха облак дим и хвърли клечката в пепелника.
— Назначавам го за помощник-директор в салона „Норман“. Сега всичко ще се оправи, мисля си аз. Какви неприятности може да ми докара в една такава голяма фирма? Неприятности ли? Охо! — той се изсмя горчиво. — Когато се връщам след шест месеца, намирам, че е превърнал театъра в публичен дом и тотализатор! Изведнъж всички водевилни групи в страната искат да играят при „Норман“. Че защо пък не? Да не би „Стейт“ на Лоуи или „Палас“ да имат най-хубавите разпоредителки на Бродуей, готови да подлагат задник от десет сутринта до един през нощта? Да не би „Стейт“ или „Палас“ да имат помощник-директор, който приема залози за всяко надбягване в страната, без да става нужда да напускаш гримьорната си?
— Но Галагър и Шийн, Вебер и Фийлдс — всички играха в театъра, нали? — припомни му Холи. — И все още играят. Това ни създаде престижно име.
— Добре, че го измъкнах оттам и го пратих при Хопкинс в Бруклин, преди да ни е спипала моралната полиция — не отстъпваше Норман. — Сега няма за какво да се тревожа, мисля си аз. Какво ще ни стори в Бруклин? Връщам се на Крайбрежието спокоен. Ще мога да си отдъхна и да забравя.
Изведнъж Норман отново скочи на крака.
— А само след шест месеца се връщам и какво намирам? Той се подиграва с цялата компания. И печели повече от един заместник-президент.
Холи го погледна.
— Може би точно това трябва да направиш.
— Какво?
— Да го назначиш за заместник-президент — обясни Холи.
— Но… но той е още хлапак — каза Норман.
— Миналия месец навърши двадесет и една години. Той е точно такъв младеж, какъвто бих желал да имаме на наша страна.
— Не — отсече Норман, като се отпусна пак в стола си. Внимателно изгледа касиера. — Колко получава сега?
— Триста и петдесет седмично — бързо отговори Холи. Норман кимна.
— Изкарай го оттук и го прехвърли в рекламния отдел на студиото — каза той. — Там няма да ни създава бели. Лично ще го наблюдавам.
Холи кимна и се изправи.
Бърни почака касиерът да напусне кабинета, преди да посегне към телефона. Ще се обади на сестра си и ще й каже да не се безпокои. Той ще заплати разноските им по пренасянето в Калифорния. После се сети. Тя нямаше телефон и ще трябва да я викат от сладкарницата долу. Върна слушалката. Ще прескочи да се види с нея, след като се наобядва. Тя никога не излизаше. Винаги си беше вкъщи.