Изпита странно чувство на гордост. Този негов племенник беше умно момче, макар да имаше налудничави идеи. С малко надзор от негова страна — нещо, което момчето никога не бе получавало от баща си, кой знае какво би излязло. Момчето можеше да иде далеч. Усмихна се на себе си и взе отново доклада. Сестра му се оказа права.
Кръвта вода не става.
8.
Хари Ричардс, началникът на охраната на студиото, беше в портиерната, когато Невада спря пред главния портал. Той излезе от кабинката и му протегна ръка.
— Мистър Смит, радвам се да ви видя отново.
Невада отвърна на усмивката, зарадван от видимата сърдечност. Ръкуваха се.
— И аз се радвам, Хари.
— Отдавна не сме се виждали — отбеляза Ричардс.
— Така е — усмихна се Невада. — Седем години.
За последен път бе идвал в студиото малко след пускането на „Ренегатът“ през 1930.
— Имам среща с Дан Пиърс.
— Очаква ви — каза Ричардс. — Сега работи в стария кабинет на Норман.
Невада кимна. Включи на скорост и Ричардс се дръпна от колата.
— Надявам се всичко да се уреди, мистър Смит. Ако се върнете, ще бъде като в доброто старо време.
Невада се усмихна и подкара колата към административната сграда. Поне едно нещо не бе се променило в студиото. Тук нямаше никакви тайни. Всеки знаеше какво става. Очевидно знаеха повече и от него. Той знаеше само това, което бе прочел в телеграмата на Дан.
Беше се върнал от пасищата и я откри на масичката в преддверието. Взе плика и бързо го разкъса.
ИМАМ ВАЖНА ФИЛМОВА СДЕЛКА ЗА ТЕБ. МОЛЯ ВЕДНАГА ДА СЕ СВЪРЖЕШ С МЕН. ДАН ПИЪРС.
Марта влезе в хола, докато я четеше. Бе сложила престилка върху роклята, тъй като идваше от кухнята.
— Обядът е почти готов — каза тя. Той й подаде телеграмата.
— Дан Пиърс има филмова сделка за мен.
— Трябва да са натясно — промълви тихо тя. — Защо иначе се сещат за теб след всичките тези години?
Той сви рамене и се престори на незаинтересуван, какъвто всъщност не беше.
— Може и да не е това — упорстваше той. — Джонас не е като Бърни Норман. Може нещата да са се променили, откак той закупи студиото.
— Надявам се — каза тя. Гласът й се пооживи. — Само не ми се иска пак да те използват. — Обърна се и отново отиде в кухнята.
Той се загледа след нея. Затова именно я харесваше. Беше стабилна и можеше да разчита на нея. Държеше само на него и на никой друг; нито дори на себе си. Просто нещо му подсказваше, че ще бъде така, когато се ожениха преди две години. Вдовицата на Чарли Добс бе типът жена, за която трябваше да се ожени преди много, много години.
Последва я в кухнята.
— Трябва да прескоча до банката в Лос Анжелос за онези четиристотин хектара, които купувам от Марчисън — убеждаваше се той. — Нищо не ми пречи да прескоча да видя какво е наумил Дан.
— Така е — съгласи се тя, оставяйки каничката с кафе на масата.
Той прекрачи един стол и си напълни чашата.
— Знаеш ли какво — заяви внезапно той, — ще отидем заедно и ще отседнем в „Амбасадор“, както правехме навремето.
Тя се обърна и го изгледа. Дълбоко в очите му се таеше някаква искряща възбуда. Тогава именно разбра, че е готов да се върне, ако имаше и най-малка възможност. Не че се нуждаеше от пари. Невада беше богат човек във всяко отношение. Всичко му носеше приходи: шоуто „Дивият Запад“, което все още използваше името му; ранчото в Рено, в което той и покойният й съпруг бяха съдружници; говедовъдното ранчо тук, в Тексас, където живееха.
Не, не бе заради парите. Той отхвърли едно предложение за аванс от един милион долара срещу процентите от права върху поземлените богатства в северната част на имота. В съседния до неговия участък — бе открит нефт. Но той искаше да запази ранчото такова, каквото си бе; не искаше нефтените сонди да щръкнат в земите му.
Беше заради вълнението, тръпката, когато ходеше по улицата и хората го разпознаваха, а децата го наобикаляха или възторжено го сочеха. Но сега те си имаха други герои. Това именно му липсваше. Това — и Джонас.
В крайна сметка може би именно Джонас. Джонас бе синът, който никога не бе имал. Всичко друго беше заместител, дори и самата тя. За миг изпита съжаление към него.
— Какво ще кажеш? — попита той, като я погледна.
Прилив на нежност бликна в нея. Винаги бе така. Дори преди години, когато бяха млади и той беше дошъл от Тексас в ранчото край Рено, където се бяха установили с Чарли. Изморен, измъчен и преследван от закона, той се бе появил с изтерзан, самотен поглед в очите. Дори и тогава бе почувствала безкрайната негова доброта.