Тя му се усмихна.
— Наистина ще бъде чудесно — каза тя почти свенливо.
— Това е гадна работа — каза Дан. — Не правим вече филми. Превърнали сме се на фабрика. Трябва да даваме поне по един филм на месец.
Невада се излегна на стола и се усмихна.
— Изглежда ти понася, Дан. Не изглеждаш съсипан от това.
— Отговорността ме убива. Но работата си е работа.
Невада го изгледа хитро. Пиърс бе напълнял.
— Но май изкарваш добри парици?
Дан разпери ръце.
— Знаех, че няма да получа съчувствие от теб, Невада.
Двамата се разсмяха; Дан погледна към бюрото. Когато вдигна очи, лицето му беше сериозно.
— Предполагам, че те е озадачила моята телеграма?
— Затова съм тук — кимна Невада.
— Радвам се, че дойде — каза Пиърс. — Когато изскочи тази сделка, веднага се сетих за теб.
— Благодаря — каза Невада. — Къде е уловката?
Очите на Дан станаха кръгли и едри, когато се престори на засегнат.
— Невада, миличък — запротестира той. — Така ли се говори на стар приятел. Аз бях твой импресарио. Кой ти намери първата работа в киното?
Невада се усмихна.
— Кой пързулна шоуто, като разбра, че може да изкара повече пари от „Буфало Бил“?
Пиърс махна пренебрежително с ръка.
— То бе много отдавна, Невада. Изненадвам се, че въобще го споменаваш.
— Само за да не извъртаме нещата, Дан — каза Невада. — И така, какво имаш предвид?
— Нали знаеш как се продават филмите днес? — запита Пиърс и продължи, преди Невада да отговори. — Продаваме за цяла година предварително. Толкова първокласни, толкова второкласни, толкова приключенски, толкова филми на ужасите и толкова уестърни. Може би десет на сто от програмата е заснета след приключване на продажбите, останалите ги правим после. Затова ти казвам, че е гадна работа. Щастливи сме, ако можем да изпреварваме договореностите си.
— Защо не си осигурите запас от заснети филми? — запита Невада. — Това би разрешило проблемите ви.
Дан се усмихна.
— Би могло, но не разполагаме с излишни пари. Все чакаме да постъпят мангизите от текущите филми, за да произведем следващия. Омагьосан кръг.
— Още не съм чул предложението — напомни Невада.
— Веднага ще го изложа. Мисля, че мога да разговарям откровено с теб.
Невада кимна.
— Джонас ни държи изкъсо с парите — започна Дан. — Не че се оплаквам, може би Джонас е прав. Поне не загубихме пари миналата година и за пръв път от почти пет години приключихме без загуби. А за тази година отделът по продажбите мисли, че можем да пласираме четиринадесет уестърни.
— Звучи чудесно — вметна Невада.
— Не разполагаме с пари да ги произведем. Но банката ще ни отпусне заем, ако ти си звездата в тях.
— Сигурен ли си? — запита Невада. Пиърс кимна.
Говорих лично с Морони. Той намира, че идеята ми е чудесна.
— Колко ще те авансират? — запита Невада.
— Четиридесет хиляди за филм.
Невада се разсмя.
— За всички разходи по снимането?
Дан кимна. Невада стана.
— Благодаря, приятелю.
— Почакай за минутка, Невада — каза Дан. — Изчакай да свърша. Не вярвам да мислиш, че съм те извикал тук, без да ти дам възможност да изкараш малко пари, нали?
Невада мълчаливо се настани отново в стола.
— Зная какво ти е мнението за набързо скалъпените филми — продължи Дан. — Но повярвай ми, тези ще бъдат съвсем различни. Все още разполагам с декорите на „Ренегатът“. Ще ги пооправим малко и ще станат като нови. Ще използвам най-добрите от производствения персонал. Давам ти право на избор за режисьор и кинооператор. Същото важи и за сценариста и продуцента. Прекалено много те ценя, миличък, за да те изпързалям.
— Чудесно — каза Невада. — Но за какво се предполага, че ще работя? Да изкарам пари за тютюн?
— Мисля, че имам какво да ти предложа. Накарах счетоводителите да се поразровят и пресметнат какъв е начинът да изкараш някоя пара, вместо да дадеш всичко за проклетите данъци, които Рузвелт наложи.