— Тук си вече цяла седмица и едва за втори път идваш да ме видиш. И то нито веднъж за вечеря!
— Скоро ще дойда на вечеря, мамо. Обещавам.
Тя го изгледа проницателно.
— Четвъртък вечерта ли? — изведнъж определи тя.
Той я изгледа изненадано.
— В четвъртък ли? Защо в четвъртък, тъй изведнъж?
Загадъчна усмивка се появи на лицето й.
— Искам да те запозная с някого — каза тя. — Много е симпатичен.
— Уф, мамо — изпъшка той. — Пак ли някое момиче?
— А какво лошо има в това да се запознаеш с едно хубаво момиче? — запита майка му докачено. — Много е симпатична, Дейвид, повярвай ми. От богато семейство. Образована на всичко отгоре.
— Но, мамо, аз не искам да се запознавам с никакви момичета. Нямам време.
— Време ли нямаш? — подхвана майка му. — Вече си на тридесет години. Време ти е да се ожениш. За някое симпатично момиче. От порядъчно семейство. Не да прекарваш цялото си време из нощните клубове с някакви shiksas.
— Работата ми е такава, мамо. Трябва да излизам с тях.
— Всичко, което иска да прави, той го кръщава „работа“ — заяви тя риторично. — Не иска ли, пак било работа. Кажи, ще дойдеш ли на вечеря или не?
Изгледа майка си за миг, после сви примирено рамене.
— Да, мамо. Ще дойда. Но няма да стоя дълго. Рано ще си тръгна. Имам да върша куп работи.
Тя се усмихна доволно.
— Добре — каза тя. — Само не закъснявай. В седем да си тук. Точно.
Като се върна в хотела, намери бележка веднага да се обади на Дан Пиърс.
— Какво има, Дан? — запита той по телефона.
— Знаеш ли къде е Джонас?
Дейвид се засмя.
— Това име ми се струва познато.
— Остави шегите — изнервничи Дан. — Питам сериозно. Единственият начин да накараме Невада да направи уестърните е, ако Джонас поговори с него.
— Наистина ли смяташ, че ще се съгласи? — запита на свой ред Дейвид. Той лично не бе допускал, че Невада ще приеме. Нямаше нужда от пари и всички знаеха мнението му за еднодневките.
— Ще се съгласи — настоя Дан, — след като поговори с Джонас.
— И аз бих желал да си поговоря с него — отбеляза Дейвид. — Правителството отново повдига въпроса за тръстовете.
— Зная — каза Дан. — Профсъюзите ми дишат във врата. Не зная докога ще мога да издържа; не мога да ги метна, че сме бедни — видяха отчета за миналата година. Знаят, че вече сме изплували и ще имаме печалби догодина.
— Мисля, че ще бъде най-добре да поговорим с Мак. Да го държим в течение. Струва ми се, че две години без заседание са премного.
Но и Макалистър не знаеше къде се намира Джонас. Когато Дейвид остави слушалката, усети, че е силно раздразнен. Все едно да работиш във вакуум. Накъдето и да се обърнеш, нищо. Можеше само да се опитваш да правиш сделки. Все сделки. Да ги трупаш една върху друга като безкрайна пирамида. Търгуваше с Фокс, Лоуи, „RKO“, Парамонт, Уорнър. Даваше филми за техните киносалони, те му даваха за неговите. Можеше да стоиш само на един крак, след това да пристъпиш на другия.
Чудеше се защо Джонас възприе такова отношение към тях. Не постъпваше така с другите си предприятия. „Корд Еъркрафт“ бе вече един от гигантите в самолетостроенето. „Интерконтинентал Еърлайнз“ и „Корд Пластикс“ успешно конкурираха Дюпон.
Но що се отнасяше до филмовата компания, едва се държаха да не потънат. Рано или късно, Джонас трябваше да разбере това. Или щеше да остава в бранша, или да се измъква. Човек трябваше да бута напред. Филмовият бранш бе динамичен. Спреш ли да снимаш, значи си мъртъв.
Дейвид бе продължил да снима, доколкото можеше. Беше доказал, че компанията може да се задържи. Но ако трябваше да продължават така, действително имаше нужда от нещо голямо. Сделка или филм, на него му бе все едно.
Всъщност, той май предпочиташе сделките. Бяха по-безопасни и изложени на много по-малък риск от провал, отколкото една суперпродукция. Дисней, Голдуин и Бонър търсеха нови пътища. Всички те вадеха големи филми, добре финансирани и преди всичко лично гарантирани от самите тях. Той очакваше отговора на хората, които бе изпратил да сондират Голдуин и Дисней. Вече се бе срещнал веднъж с Морис Бонър. Но одобрението за подобна сделка трябваше да дойде от Джонас. От никой друг.
Бонър искаше същите условия, които Хол Уолис имаше при „Уорнърс“ или Занук при „Туенти Сенчъри Фокс“ — пълни права върху сценария, собствено производство на четири по-големи проекти през годината, лични акции от компанията.