Дейвид го изгледа.
— В такъв случай твоето предложение се свежда до въпроса с кого искаме да се споразумяваме — с вас или с комунистите. Какво мислят членовете на организацията ви? Нямат ли нещо да кажат и те?
Гласът на Ървинг бе съвсем делови.
— Болшинството от тях са глупаци — каза презрително той. — Мислят само как да си получават плика със заплатата и кой ще им плати повече. — Извади пакет цигари. — Това, дето го дрънкат комунистите, започва да им се нрави.
Дейвид изчака приятеля си да запали цигарата. Златната запалка проблесна за миг, после изчезна обратно в джоба на Ървинг. Сакото му се разтвори леко и Дейвид съзря черния приклад на револвер, мушнат в раменен кобур.
Златни запалки и револвери. И две хлапета от Ийст Сайд в Ню Йорк, застанали в топлата пролетна нощ под калифорнийските звезди и разговарящи за пари, власт и комунизъм.
Зачуди се какво ли ще измъкне Ървинг от цялата работа, но беше достатъчно разумен да не пита. Имаше неща, които не бяха негова работа.
— Какво искаш да направя? — запита той.
Ървинг запрати цигарата в канавката.
— Комунистите искат увеличение от двайсет и пет процента на час и тридесет и пет часова работна седмица. Ние сме склонни да дадем по пет цента на час сега, други пет — догодина, и работна седмица от трийсет и седем часа и половина. — Погледна Дейвид в очите. — Дан Пиърс казва, че не е упълномощен да взима такива решения. Твърди, че не можел да се свърже с Корд. Чаках го три месеца. Не мога да чакам повече. Ако не предприемете нещо, стачката ще избухне. И вие ще загубите, и ние ще загубим. Само че вие ще загубите повече. Цялата ви компания ще рухне. На нас ни остават редица други места за действие. Единствените, които истински ще намажат, са комунистите.
Дейвид се поколеба. И той като Дан нямаше правото да сключва такова споразумение. Но нямаше и време да чака Джонас. Независимо дали това щеше да се понрави на Джонас, или не, щеше да се наложи да го подкрепи.
— Дадено — въздъхна той.
Белите зъби на Ървинг блеснаха в усмивка. Тупна леко Дейвид по рамото.
— Умно момче — похвали го той. — Знаех си, че ще бъдеш разумен. Комитетът за преговорите има среща утре сутринта с Пиърс. Ще им кажем да разгласят споразумението.
Той се обърна към Роза:
— Съжалявам, че се натрапих на вечерята, докторке. Но ми беше драго да ви видя отново.
— Няма нищо, мистър Шварц.
Те се загледаха след Ървинг, който отиде до бордюра и влезе в колата си, луксозен Кадилак. Запали двигателя и ги погледна.
— Хей, вие двамата. Знаете ли какво?
— Какво? — попита Дейвид.
Ървинг се ухили.
— Както би казала майка ти, двамата сте чудесна двойка.
Гледаха го, докато зави зад ъгъла, после Дейвид премести очи върху Роза. Стори му се, че лицето й е малко поруменяло. Улови я под ръка.
— Колата ми е отсреща.
Тя мълча почти през цялото време до болницата.
— Нещо тревожи ли ви, докторке? — запита той.
— Сега пък и вие — възропта тя. — Всички ми казват „докторке“. Повече ми харесваше, когато ме наричахте Роза.
Той се усмихна.
— Какво сте се умислили, Роза?
Тя се загледа в арматурното табло пред себе си.
— Дойдохме чак тук, в Америка, за да се отървем от тях.
— От тях? — учуди се Дейвид.
— Също като в Германия — каза лаконично тя. — Нацистите. Гангстерите. Фактически те са еднакви. И едните, и другите говорят едно и също: „Дръжте се за нас, иначе ще дойдат комунистите. С нас се кара по-леко, с нас може да се споразумеете“. — Тя го погледна. — Но какво ще кажете, когато установите, че са ви измъкнали всичко? Със същия номер си взеха Германия. За да я спасели от комунистите.
— Намеквате, че моят приятел Ървинг Шварц е нацист?
Тя го изгледа продължително.