— Не, вашият приятел не е нацист — отвърна убедено тя. — Но действията му са мотивирани от същата алчност за власт. Вашият приятел е много опасен човек. Носи револвер, забелязахте ли?
— Видях — кимна Дейвид.
— Чудя се какво ли щеше да направи, ако му бяхте отказали — промълви тихо тя.
— Нищо. Топлийката не би ми сторил зло.
Сивите й очи отново го стрелнаха.
— Не, поне не с револвера — каза бързо тя. — Срещу вас той има други оръжия. Икономически оръжия, които могат да ви доведат до банкрут. Но човек не носи оръжие, ако не възнамерява да го използва рано или късно.
Дейвид спря колата пред входа на болницата.
— Какво според вас трябваше да направя? Да не се споразумея с Ървинг и да разруша целия резултат от дългогодишния си труд? Да разоря всеки дребен вложител, доверил парите си на нашата компания? Да изхвърля нашите работници на улицата да си търсят работа? Това ли трябваше да направя? Аз ли съм виновен, че работниците не са имали достатъчно здрав разум да си изберат подходящи представители, за да имат един почтен профсъюз? — Без да съзнава, той гневно бе повишил тон.
Изведнъж тя се наведе напред и постави ръка на неговата, която лежеше върху кормилото. Беше топла и стегната ръка.
— Не, разбира се, че не сте виновен — каза бързо тя. — Постъпихте тъй, както смятахте, че е редно.
Портиерът се спусна по дългото стълбище и отвори вратата на колата.
— Добър вечер, доктор Щрасмер.
— Добър вечер, Портър — отвърна тя. Излезе и погледна Дейвид. — Искате ли да влезете и да видите къде работя?
— Не искам да ви преча. Нямам нищо против да ви почакам тук.
Тя се усмихна и внезапно му стисна ръката.
— Елате, моля — настоя тя. — Ще ми достави удоволствие. Най-малкото ще зная, че не ми се сърдите затова че, как се казва, съм си пъхала носа във вашите работи.
Той се засмя. Продължавайки да го държи за ръката, тя го поведе по стълбището към болницата.
Той остана на прага и я наблюдаваше как опитно свали превръзката от детското лице. Тя мълчаливо протегна ръка и сестрата й подаде тампон от някаква бутилка.
— Сега може малко да те заболи, Мери — обясняваше тя, — но ти не бива да мърдаш или да говориш, нали?
Момиченцето кимна.
— Добре тогава — каза Роза. — Сега ще бъдем мирни, много мирни — гласът й премина в шепот, мек и успокояващ, докато ръката й бързо мина по ръба на устната с тампона. Дейвид видя как очите на детето изведнъж се изпълниха със сълзи. За миг помисли, че детето ще отмести глава, но то остана неподвижно.
— Чудесно — похвали го Роза, докато сестрата поемаше тампона от ръката й. — Ти си едно храбро момиче. — Сестрата умело постави превръзката обратно върху устата. — Утре сутринта ще свалим превръзката и ще можеш да се прибереш у дома.
Момиченцето присегна към бележника и молива на масичката до леглото. Написа нещо набързо и го подаде на Роза. Тя погледна листа и се усмихна.
— Утре сутринта, след като свалим превръзката.
Дейвид видя ненадейната усмивка, грейнала в очите на детето. Когато тръгнаха по коридора, Роза се обърна към него:
— Сега можем да се върнем у майка ви.
— Беше много симпатично дете — каза той на влизане в асансьора.
— Да.
— Какво му е?
— Заешка устна — каза тя, като го погледна. — Дефект по рождение. — Нотка на тиха гордост се прокрадна в гласа й. — Сега ще бъде като всички други. Никой няма да се пули в нея или да й се смее, когато говори.
Вратата се затвори и те влязоха в асансьора. Дейвид натисна бутона и вратата се затвори. Зърна бележката, която момичето бе надраскало, в ръката й. Взе я. С детски почерк бе написано: „Кога ще мога да говоря?“.
Погледна Роза.
— Сигурно това ви кара да се чувствате добре?
Тя кимна.
— Пластичната хирургия не е само оправяне на носове или премахването на двойните брадички на филмовите звезди. Същественото е, че помага на хората да заживеят нормален живот. Като Мери горе. Нямате представа колко може да повлияе един подобен недъг върху живота на едно дете.
Усети как го обзема някакъв нов респект към нея, докато пресичаха фоайето към входната врата. Портиерът почтително докосна козирката с ръка.
— Ще ви докарам колата, сър.
Докато изтича по стълбището и прекоси паркинга, огромна лимузина спря пред тях. Дейвид хвърли небрежен поглед, след което се обърна към Роза. Измъкна пакет цигари от джоба.