— Не може да направим това. В края на филма той отпрашва с коня към планината, за да умре.
Джонас се усмихна.
— Да речем, че не е умрял. Оживял е, взел е друго име и е станал религиозен. Прекарва остатъка от живота си, помагайки на хората, които няма към кого да се обърнат. Използва оръжието само в краен случай. Това се харесва на Невада.
Дейвид зяпна Джонас. Как няма да се хареса на Невада? Веднага грабваше въображението. Коя звезда от уестърните би пропуснала шанса да направи подобна серия. Това именно наричаше той творческо въображение. Джонас действително го притежаваше.
Колата спря пред болницата, Джонас се присегна и отвори вратата.
— Тука слизате — каза тихо той.
Срещата бе приключила.
Не влязоха в колата на Дейвид, докато огромната черна лимузина не се загуби от погледа им. Дейвид отвори вратата и Роза го погледна.
— Много неща се случиха тази нощ, нали? — пророни тихо тя.
— Много богата, наистина — съгласи се той.
— Не е нужно да ме изпращате. Мога да взема такси. Разбирам какво ви е.
Той я изгледа, после се усмихна.
— Какво бихте казали, да отидем някъде да пийнем нещо?
Тя се поколеба за миг.
— Имам вила в Малибу — каза накрая. — Не е далеч оттук. Можем да идем там, ако искате.
След петнадесет минути бяха във вилата.
— Не обръщайте внимание на обстановката — каза тя, докато отключваше. — Напоследък все нямам време да разтребя.
Запали осветлението и той я последва в голямата всекидневна, в която нямаше изобилие от мебели. Кушетка, няколко пръснати кресла, две ниски масички с лампи. На едната стена имаше камина, а отсрещната представляваше огромен, солиден стъклен прозорец, който гледаше към океана. Пред него имаше статив с недовършена маслена картина. На пода лежаха престилка и палитра.
— Какво пиете? — попита тя.
— Скоч, ако имате.
— Имам. Поседнете, докато донеса чаши и лед.
Той изчака тя да излезе от стаята, след което пристъпи към статива. Разгледа картината. Представляваше залез над Тихия океан, изобразен с яркочервени, жълти и оранжеви тонове над почти черната вода. Чу подрънкването на лед зад себе си и се обърна. Тя му поднесе напълнена чаша.
— Вие ли сте я правили? — попита той, поемайки чашата. Тя кимна.
— Не ме бива много. И на пиано свиря по същия начин. Но така се успокоявам, притъпявам раздразнението си от собствената си неспособност. Компенсирам за това, че не съм гениална.
— Много малко хора са — отбеляза той. — Но от това, което чух, вие сте много способна лекарка.
Тя го погледна.
— Вероятно. Но не съм достатъчно добра. Това, което казахте тази нощ, бе много показателно. И много вярно.
— Кое именно?
— За творческото въображение, за способността да правиш това, което никой друг не би могъл. Това важи и за лекаря, и за големия хирург, струва ми се. — Тя сви рамене. — Аз съм само един много добър работник. Нищо повече.
— Не сте ли прекалено строга към себе си?
— Не — бързо отговори тя. — Учих при лекари, които бяха гениални и съм виждала достатъчно други, за да зная какво говоря. Баща ми, по свой начин, е гений. Може да прави неща с пластмаси и керамики, които никой друг на света не би могъл. Зигмунд Фройд, който е приятел на баща ми; Пикасо, с когото се запознах във Франция; Джордж Бърнард Шоу, който преподаваше в моя колеж в Англия — всички са гении. И всички имат това общо качество. Творческото въображение, което им дава възможност да правят неща, които никой друг преди тях не е правил. — Тя поклати глава. — Не, зная много добре. Аз не съм гений.
— Аз също не съм. — Той я погледна. Обърна се към океана, а тя се приближи и застана до него. — Аз също познавам някои гений — каза той. — Вуйчо Бърни, който основа „Норман Пикчърс“, беше такъв. Правеше всичко, за което сега са нужни десет души, съвсем сам. Джонас Корд също е гений в известен смисъл. Макар че не съм сигурен в коя област точно. Жалко, че се е разпръснал и върши толкова много различни неща.
— Зная какво искате да кажете. Баща ми казва почти същото за него.
Той я погледна.
— Жалко, нали? — продължи той. — Двама обикновени хора, застанали тук и загледани в Тихия океан.
Очите й блеснаха игриво:
— А той е толкова голям.
— Най-големият — каза тържествено той. — Поне един гений го е казал. Най-великият в света. — Той вдигна чашата. — Да пием за това.