— Не мога да чакам, Дейвид. Ти можеш ли?
— Не — каза той все така предпазливо.
— Изпъни се в леглото за миг, Дейвид — прошепна тя. — Искам да ме почувстваш така, както аз те чувствам!
— Роза…
— О, Дейвид — прекъсна го тихо тя. — Виждам те. Твърд и силен. Усещам как преливаш живота в мен. — Затвори очи под прилива на топлината, бликнала от слабините й. Долавяше дъха му в телефонната слушалка. — Дейвид — прошепна тя, — не мога да чакам!
— Роза! — Гласът му беше дрезгав. — Аз…
Нейният глас бе топъл и провлачен:
— Фройд би научил много чрез мен — прошепна тя. — Сърдиш ли ми се, Дейвид, за това, че съм толкова ненаситна?
— Не — отвърна той.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Радвам се — изрече тя. — Имам прекрасна новина за тебе, скъпи.
— Не може ли да ми я кажеш утре, Роза? — бързо я пресече той. — В момента имам много важно заседание.
Тя млъкна от изненада. Той го прие като съгласие.
— Чудесно, мило момиче — каза той. — Дочуване засега.
Чу се щракване и той изключи, преди да му е отговорила. Тя изгледа слушалката смаяно, после бавно я постави върху телефона.
Присегна към цигарата, която продължаваше да тлее на пепелника. Лютивият дим опари гърлото й. Ядосана, тя я загаси. Изви ръце към възглавницата и остана така.
Не трябваше да му се обаждам, помисли си тя. Каза, че ще е много зает. Стана от леглото и отиде в банята. Загледа се в огледалото.
Трябва да го разбереш, убеждаваше се тя. Имало е случаи, когато ти си била прекалено заета, за да разговаряш с него по телефона. Точно ти от всички хора.
Едва ли не изненадана, тя забеляза как сълзите бликат от очите и се стичат по бузите. После те я надвиха и тя се отпусна на колене, опряла лице до хладната порцеланова вана. Закри очи с ръце.
Това ли значи да бъдеш жена?
14.
Морис Бонър се надигна в леглото и загледа момичето, което се запъти към един стол и седна в него. Изучаваше я с възхищение. Момичето беше голо. И прекрасно. Едрите, пълни гърди почиваха върху идеално оформения гръден кош. Плоският, стегнат корем набъбваше рязко над изненадващо издадения пубис, после нежно преливаше към бедрата на дългите й, стройни крака.
Видя как мускулите на гърба й внезапно заиграха, когато тя се обърна да вземе пакета цигари от масичката. Кимна с одобрение. Беше красива, страхотно красива. Може би не в обикновения смисъл на думата, но толкова прекрасна, колкото една проститутка можеше да бъде.
— Боже мой, колко си грозен — каза момичето, като го погледна.
Той се ухили, разкривайки разкривени, неравни зъби на дългото си, конско лице. Казаното от нея не беше нещо ново. Не го изненадваше; сам можеше да го види в огледалото. Отметна чаршафа и стана от леглото.
— Ето, покрий се — каза момичето и му подхвърли хавлиена кърпа. — Приличаш на маймуна с увисналия си член.
Той ловко улови кърпата и я загърна около кръста си.
— Добре ли беше? — полюбопитства той, вземайки цигара от пакета. Тя не му отговори. — Струваше ли си?
— Може и така да се каже — отвърна незаинтересовано тя.
Той се върна до леглото и седна на ръба.
— Това ли е всичко? — попита той. — Просто поредният мъж?
Тя го изгледа.
— Предполагам, че си разумно момче. Искаш ли да ти кажа истината?
— Истината, разбира се — усмихна се наново той.
— Всички сте еднакви за мен — изговори тя, без да отмества погледа си.
— Все пак, нищо ли не чувстваш?
— Разбира се — отговори тя. — И аз съм човек. Обаче не си го позволявам при клиентите. Те плащат за изкуството ми. — Загаси си цигарата в пепелника. — Когато почувствам нужда да си вирна краката, вземам една седмица отпуск и отивам в някое туристическо ранчо, от тези, които се грижат омъжените жени да прекарат добре. Там винаги се намира някой каубой, който си мисли, че е страхотен и ми е свършил голяма услуга. И всъщност е така, защото не съм задължена да му разигравам театър. Докато клиентите плащат. Там аз имам задължения.
— Така не мамиш ли клиентите си?
Тя се усмихна.
— Чувстваш ли се измамен?
— Не — призна той. После бързо добави. — Не знам. Не допусках, че разиграваш театър.
— Не разигравах театър — обясни тя и взе друга цигара. — Работех. Това ми е занаятът.