— Знаеш ли — отбеляза тя, — не си и наполовина толкова грозен, какъвто бе, преди да ти смъкна козина. — Побутна с крак вратата на банята, за да я затвори и така разкри огледалото зад нея.
Той се погледна в огледалото и лицето му цъфна в усмивка. Права беше. Изведнъж изглеждаше с двайсет години по-млад. Тялото му бе чисто и бяло под цялата окосменост. Дори се чувстваше по-строен.
Усмихна се на отражението си в огледалото.
— Достатъчно нарцисизъм — отсече тя. — Влизай във ваната.
Той се потопи във водата. Беше малко по-топла от телесната температура.
— Отпусни се. Ей сега ще се върна.
Той се излегна, а миг след това тя бе отново в банята. В едната си ръка носеше огромна бутилка шампанско, а в другата малък мускал. Остави шампанското на пода, отвори мускалчето и капна няколко капки от него във водата. Тежкият аромат на жасмин веднага изпълни стаята. Остави мускалчето на ръба на ваната и взе бутилката шампанско.
С вещина отстрани станиола и разхлаби телта около тапата. Тапата изгърмя и шампанското шурна между пръстите й.
— Забравила си чашата — каза той, не преставайки да я гледа.
— Не ставай глупав. Само тъпаците пият тази дивотия. Тя е за ваната. Много по-добре е от вана с изкуствени мехурчета.
Тя заизлива съдържанието на бутилката около него.
Виното се пенеше и приятно загъделичка кожата му.
Постави празната бутилка на пода и взе цигара от кутията на шкафчето. Запали я. Той усети тежкия, хаплив мирис на марихуана.
Дръпна веднъж от цигарата и му я подаде.
— Ето — каза тя. — Две дръпвания. Не повече.
Той поклати глава.
— Не, благодаря. Не съм по тая част.
— Не ми бъркай работата — каза тя. — Искам само да те отпусна.
Пое цигарата от ръцете й и внимателно я постави между устните си. Дръпна. Димът проникна дълбоко него. Не стана нужда да го издухва. Тялото му го попи като гъба.
Погледна се. Изведнъж се почувства изпълнен с жизненост. Тялото му бе така чисто и здраво. Погледна към нея, когато тя влизаше във ваната. Пак дръпна от цигарата. Стори му се, че се понесе леко върху водата.
— Достатъчно. — Тя взе цигарата от устата и я захвърли настрани.
— Луда работа — каза той усмихнат, докато тя се настаняваше във ваната до него.
— Така трябва — каза тя, навеждайки глава към гърдите му, едва покрити от водата. Сепна се, когато усети как зъбите й задраскаха леко гърдите му. Тя вдигна глава и го погледна усмихната. — Така трябва — повтори тя. — Дала съм двайсет долара за бутилката шампанско.
Не можеше да си спомни кога точно му хрумна идеята. Вероятно докато е спал. Но нямаше значение. Тя бе узряла, когато слезе на закуска сутринта. Той бе изпълнен с увереността, която съпровождаше толкова много други подобни успешни идеи в миналото.
Тя вдигна поглед от масата, когато чу стъпките му по стълбището.
— Добро утро, мистър Бонър. Гладен ли сте?
Той отвърна на усмивката й с благодарност.
— Умирам от глад — каза той и сам се изненада. Отдавна не бе мечтал за солидна закуска. Обикновено минаваше със сок и кафе.
Видя как помръдна крак и натисна някакъв бутон на пода под масата. В кухнята, в задната част на къщата, отекна звън.
— Изпийте си сока — нареди тя. — Закуската ще дойде ей сега.
Настани се срещу нея и вдигна голямата чаша доматен сок от съда с лед, в която бе поставена.
— Наздраве.
Огледа я одобрително. На ярката утринна светлина по лицето й нямаше никаква бръчка. Очите й бяха бистри и тъмни, устните — леко начервени. Бледо кестенявата й коса бе пристегната здраво към тила на конска опашка. Загорелите й ръце изпъкваха на фона на бялата спортна блуза с къси ръкави, която бе плътно, спретнато натъпкана в майсторски скроената клинообразна пола.
Вратата зад нея се отвори и една едра мексиканка се заклатушка към тях, понесла огромен поднос, съдържанието на който нареди на просторната въртяща се част в средата на масата. После сръчно отстрани изпразнената чаша пред него и остави на нейно място голяма чиния.
— Cafe un momento — каза бързо тя и изчезна.
— Заповядай, мистър Бонър — подкани Джени. — Има шунка, бекон, говеждо, пушена риба и бъбреци в чиниите със зелени похлупаци. Под жълтите има пържени яйца на очи, бъркани яйца и пържени картофи.
Той завъртя подвижния център на масата, докато попадна на шунката и си сипа. Докато си пълнеше чинията, мексиканката влезе с каничка кафе, топли кифлички и препечени филийки. Погледна в чинията си. Шунката беше точно такава, каквато я харесваше.