Джени си сипа порядъчна порция говеждо печено.
— Богата трапеза — отбеляза той, докато мексиканката му пълнеше чашата с кафе. Джени му се усмихна.
— Няма нищо евтино в този дом.
Мексиканката отиде и напълни чашата на Джени, после се заклатушка към кухнята.
— Имаш вид, като че ли ще играеш тенис тази сутрин.
— Точно това ще правя — кимна тя. — Играя по два часа всяка сутрин.
— Къде играеш?
— В Бел Еър. Имам постоянен час при Франки Гарднър.
Той повдигна вежди. Франки Гарднър бе един от най-добрите професионалисти в страната. Взимаше скъпо — най-малко двадесет и пет долара за час.
— Да не е един от клиентите ти? — запита с любопитство той.
— Не играя с клиентите си. Не е добре за работата. Купувам му времето като всеки друг.
— Защо?
— Обичам да спортувам — обясни тя. — Помагат ми да си поддържам формата. Сега вече знаеш, че понякога работя до късно.
— Разбирам какво имаш предвид. Мислила ли си някога да се занимаваш с нещо друго?
— Какво искаш да кажеш? — попита тя. — Споменах ти, че имам диплома за медицинска сестра.
— Не това исках да кажа. Никога ли не си опитвала в киното?
Тя се разсмя непринудено.
— Аз съм родена калифорнийка, мистър Бонър. Виждала съм какво става с децата, които идват тук. Някои изглеждат по-добре и от мен. Завършват като хопове на коли, започват да продават сандвичи или стават уличници за по пет долара. Не, благодаря. Това не е за мен.
— Не говоря случайно — настоя той. — Знаеш ли кой съм аз?
— Разбира се, мистър Бонър. Нали чета вестници. Вие сте един от най-големите продуценти в Холивуд.
— Тогава сигурно знам какво говоря, а?
— Възможно е — усмихна се тя. — Но аз се познавам и знам, че не съм артистка.
— Думите ти не съвпадат със снощните.
— Онова е съвсем друго — обясни тя. — То ми е занаятът. Освен това, виждате как живея. Ще мине много време, преди да почна да печеля по хилядарка седмично в киното.
— Откъде знаеш? От пет години разполагаме със сценарий, който не можем да реализираме поради липса на изпълнителка на главната роля. Беше написан за Рина Марлоу. Мисля, че е подходящ за теб.
— Вие сте луд! — засмя се тя. — Рина Марлоу бе една от най-красивите жени на екрана. Не бих могла да се сравнявам с нея.
Изведнъж той стана сериозен.
— В теб има неща, които ми напомнят за нея.
— Възможно е — каза тя. — Чувам, че била доста невъздържана.
— И това също — съгласи се той и се приведе към нея. — Но не него имам предвид. Прескочи утре в студиото и ще наредя да ти направят пробни снимки. Ако нищо не излезе, ще се откажем от цялата идея. Но ако излезе, необходимо е само одобрението на един човек и ти ще изкарваш по две хилядарки седмично.
— Две хиляди? — зяпна тя. — Вие се шегувате.
Той поклати глава.
— Никога не се шегувам за пари.
— Аз също — изрече сериозно тя. — Кой е този, от чието одобрение се нуждаете?
— Джонас Корд.
— По-добре да се откажем — каза тя. — От това, което чувам за него из града, той е направо откачен.
15.
Ървинг последва Дейвид във всекидневната, а Роза се залови да раздига масата.
— Никога не е изглеждала така добре — отбеляза той, излягайки се в едно кресло до камината.
— М-да — каза разсеяно Дейвид. Ървинг го погледна.
— Нещо ти се върти из главата, Дейви.
— Обикновените работи — отвърна уклончиво Дейвид.
— Чувам друго да се приказва.
Нещо в гласа му сепна Дейвид.
— Какво чуваш?
— Говори се, че се канят да притиснат твоя човек — тихо каза Ървинг.
— Какво друго чуваш?
— Новата група се готви да те направи шеф на парада, ако тръгнеш с тях — продължи Ървинг. — Казват също, че Бонър вече им се бил продал.
Дейвид остана смълчан. Не можеше да повярва, че Джонас не знае какво става. Но беше и възможно.
— Не казваш нищо, Дейви — тихо продума Ървинг. — А не си ме повикал ей тъй, без нищо.