Дейвид се сещаше само за един сценарий с ритуална религиозна сцена.
— Да си спомняш името на сценария? — запита той. — Не беше ли „Грешницата“?
— Възможно е.
— Ако е той, това е сценарият, който Корд поръча да се напише специално за Рина Марлоу, малко преди тя да умре.
— Не ме интересува за кого е писан — усмихна се Ървинг. — Трябва да видиш пробните снимки. Ще подскочиш. Аз ги гледах два пъти захласнат. Като всички други в залата.
— Ще ги видя утре — реши Дейвид.
— Аз също бих желала да ги видя.
Дейвид погледна Роза. Усмихна се. За пръв път проявяваше интерес към филмите.
— Ела утре в студиото към десет — каза той. — Ще ги видим заедно.
Дейвид завърза шнура на халата и седна на креслото до прозореца, загледан в океана.
Дочуваше течащата в мивката на банята вода и тихото тананикане на Роза, която си миеше лицето. Въздъхна. Поне тя беше щастлива с работата си. Един лекар не трябваше да води война на нерви, за да практикува професията си.
Вратата щракна зад него и той се обърна. Тя го загледа със замечтано изражение на лицето и спря на прага.
— Е, какво искаш да ми кажеш? — усмихна се той. — Карай да видим.
— Не, Дейвид — отговори тя с топлина в погледа. — Дълг на жената е да слуша своя съпруг и господар, когато той говори.
— Съвсем не се чувствам като господар.
— Какво не е в ред, Дейвид?
— Не зная — каза той и започна да й разказва цялата история, започвайки от срещата си с Шефилд същата нощ, когато му беше телефонирала в Ню Йорк. Тя пристъпи към него и сложи ръце върху главата му, като я притегли към гърдите си.
— Бедният ми Дейвид — прошепна съчувствено тя. — Толкова грижи.
Той изви лице към нея.
— Скоро ще трябва да взема решение — каза. — Какво мислиш, как би трябвало да постъпя?
Тя го загледа с блесналите си сиви очи. Почувства се силна и уверена, сякаш имаше корени дълбоко в земята.
— Каквото и решение да вземеш, Дейвид — промълви тя, — сигурна съм, че то ще бъде правилното за нас.
— Как „за вас“?
Тя се усмихна бавно. Тази новооткрита сила също бе характерна за жената. Гласът й беше нисък и щастлив:
— Ще си имаме бебе — каза тя.
16.
Яркото слънце ги удари в очите след мрака в залата. Мълчаливо се запътиха към кабинета на Дейвид в един от административните павилиони.
— Какво мислиш, Дейвид? — тихо запита тя. — Тази проба не те ли кара да съжаляваш, че си се оженил?
Той я погледна и се засмя. Отвори вратата на павилиона и минаха покрай секретарката към частния му кабинет. Дейвид заобиколи бюрото и седна зад него.
Тя се настани на кожения стол пред бюрото. Замисленият израз бе все още на лицето му. Тя си взе цигара и я запали.
— Какво мислиш за пробата? — запита той.
Тя се усмихна.
— Сега разбирам защо подлудява всички мъже — отвърна тя. — Начинът, по който дрехата бе прилепнала към тялото, когато излезе от водата, бе най-сексапилното нещо, което някога съм виждала.
— Остави сцената. Ако не беше част от пробата, какво би си помислила за нея?
Тя дръпна от цигарата и усмивката напусна лицето й.
— Мисля, че беше прекрасна. Сърцето ми едва не се пръсна при сцената, когато се виждаха само пристъпващите ходила на Исус и краят на влачещия се кръст, а тя пълзеше в прахта подир Него, опитвайки се да Му целуне краката. Усетих, че плача с нея. — Тя замълча за миг. — Истински сълзи ли бяха или грим?
Дейвид я погледна.
— Истински сълзи — отвърна той. — При пробите не използват грим.
Почувства как възбудата го обзема. Роза му бе дала отговора. Не бе изпитвал подобно нещо от момента, когато за пръв път видя Рина Марлоу на екрана. Всички бяха заслепени от сцената на кръщението.
Измъкна празна бланка от поставката на бюрото и започна да пише. Роза го наблюдаваше известно време, после мина зад бюрото и надникна любопитно през рамото му. Беше приключил с писането и посягаше към телефона.