ДЖОНАС,
МИСЛЯ, ЧЕ Е ВРЕМЕ ДА СЕ ВЪРНЕМ КЪМ ГОЛЕМИТЕ ФИЛМИ. НАСТОЯВАМ ДА СЕ СВЪРЖЕМ.
— Свържете ме с Макалистър в Рено — нареди Дейвид в слушалката. Обърна се към Роза и й се усмихна. Тя отвърна на усмивката и отново седна.
— Ало, Мак — започна Дейвид уверено и властно, — два въпроса, на които можеш да ми отговориш.
Обзе я чувство на гордост. Зарадва се, че бе дошла в студиото. Не познаваше съпруга си в тази светлина.
— Първо — каза Дейвид в телефона, — мога ли да сключа договор с една актриса чрез „Корд Експлозивс“? Имам специални съображения да не я договарям с нас. Важни причини. — Дейвид леко се отпусна.
— Добре. Вторият ми въпрос. Имам една филмова проба, която държа Джонас веднага да види. Можеш ли да му я предадеш?
Изчака малко.
— Няма какво повече да искам. След два часа филмът ще бъде в кантората ти в Лос Анжелос. Благодаря, Мак. Дочуване.
Остави слушалката и взе цигара. Пъхна я в устата си. Тя му поднесе клечка кибрит през бюрото. Той запали цигарата и й се усмихна.
— Джес — каза той, когато вратата се отвори и секретарката му влезе. — Изпращам ти една написана бланка. Искам да я фотографираш и да я монтираш в края на пробата на Джени Дентън, веднага. — Закри микрофона с другата ръка. — Вземете тази бланка и я занесете веднага на Джес Дий, лично — нареди той на секретарката, посочвайки бланката върху бюрото. Тя мълчаливо я взе и излезе.
— Зная, че е страшна проба, Джес — каза той в микрофона. — Направи едно копие с бланката и веднага го прати на секретарката на Макалистър в „Корд Еъркрафт“. До обяд трябва да бъде там.
— Реши ли вече?
Той кимна.
— Залагам всичко — отвърна той. — Сгреша ли, няма значение кой от тях ще спечели. Аз ще загубя.
Роза се усмихна.
— При всяка операция настъпва такъв момент. Ти си хирургът, държиш ножа, а пациентът е отворен пред теб. Според книгите има няколко начина, по които да действаш, много пътища, по които да тръгнеш. Но за теб съществува само един път, верният. Така че ти вземаш решението. Твоят път. Независимо от страничния натиск, независимо от книгите. Трябва да действаш тъй, както ти смяташ за добре. — Тя го загледа, продължавайки да се усмихва. — Така ли постъпваш, Дейвид? — запита го тихо. — Следваш ли собствения си път?
Той я изгледа, учуден от прозрението и мъдростта й.
— Да — каза, без да се колебае. — Вървя по собствения си път.
Никога преди не бе разглеждал въпроса така. Но тя беше права. Той наистина вървеше по собствен път.
Джени седеше до бюрото във всекидневната и подписваше чекове за месечните сметки, когато на вратата се позвъни. Чу как мексиканката се заклатушка край нея към входа. Намръщи се и заби поглед надолу към бюрото.
Каква глупачка се бе показала, помисли си тя, да се остави да я уговорят за пробните снимки. Трябваше да се досети, че този само си придава важност. Сега цял Холивуд й се присмиваше. Поне четирима клиенти й бяха звъннали, поздравявайки я саркастично с филмовата проба. Всички я бяха гледали.
Знаеше, че не става за артистка. За кой дявол се бе навила? Съвсем като хлапе, лапнало по сцената, каквито идваха с хиляди тук. За да остане с пръст в устата, както другите.
Трябваше да се досети в момента, когато застана пред камерите. Но бе прочела сценария. Мария Магдалена. Отначало едва не умря от смях. Нищо чудно, че Бонър си беше помислил за нея. Това бе подбор за ролята със силен подтекст.
После нещо в историята я бе грабнало. Почувства се развълнувана и разтърсена. Просто се вживя в ролята и имаше моменти, когато плачеше, докато камерите я заснемаха. А това бе нещо, което не беше правила от дете. Нищо чудно, че хората се смееха. И тя би се смяла, ако се касаеше за някоя друга. Курва, — която оплаква друга курва. Не трябваше да приема. Изтекла бе цяла седмица, без да чуе ни дума от Бонър.
Усети тежките стъпки на мексиканката зад себе си. Обърна се. Мънистените очи на прислужницата бяха непроницаеми.
— Senor Woolf esta aqui.
Улф. Не познаваше никой с такова име. Може би бе новото ченге. Бяха й казали, че човекът, който ще дойде за лептата, е нов.
— Des las peliculas — добави бързо прислужницата.
— О! — тя кимна. — Traigale aqui — обърна се пак към бюрото, когато прислужницата тръгна. Бързо струпа сметките на куп и ги мушна в чекмеджето. Обърна се на стола в момента, когато мексиканката въвеждаше един млад мъж.