— Телеграма от Лондон, мистър Улф. Той разкъса плика и извади телеграмата.
НАСРОЧИ ДАТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО ГРЕШНИЦАТА ПЪРВИ МАРТ.
Тъкмо се канеше да я подаде на Роза, когато вратата се отвори и секретарката отново влезе.
— Нова телеграма, мистър Улф.
Той я отвори веднага. Очите му се плъзнаха по нея и изведнъж почувства как го обзема облекчение:
МАКАЛИСТЪР ГОТОВ С НЕОБХОДИМИТЕ СРЕДСТВА. ДА СЕ СМАЖЕ ШЕФИЛД. НАТЪПЧИ МУ ГО ЗДРАВО.
Както първата, и тази бе подписана КОРД. Той подаде и двете на Роза. Тя ги прочете и вдигна към него грейналия си поглед.
— Успяхме! — каза тя възбудено. Той се канеше да я вдигне в прегръдките си, когато вратата пак се отвори.
— Да, мис Уилсън? — запита той смутен.
— Прощавайте за безпокойството, мистър Улф — каза тя, — но току-що пристигна трета телеграма.
— Добре де, не стойте там. Дайте я. — Той погледна Роза. — Тази е за нас двамата — каза и й я подаде. — Отвори я ти.
Тя погледна плика, после Дейвид. На лицето й грейна усмивка.
Той погледна телеграмата в ръката й:
ВСИЧКО ХУБАВО! ПОЖЕЛАВАМ БЛИЗНАЦИ!
Тази телеграма носеше подписа ДЖОНАС.
Книга седма
Джонас — 1940
1.
— Това е страхотна глупост! — мърмореше Форестър, докато издигаше САВ–200 във въздуха зад формацията от Спитфайър.
— Кое е глупост? — попитах аз и погледнах назад от седалката на втория пилот, за да видя как Лондон потъва зад гърба ни в леката утринна мъгла. Все още се забелязваха няколко пожара от нападението миналата нощ. — Не купиха самолета ни, но ще купят всички В–17, които успеем да произведем. По дяволите, и двамата знаем, че трябва да има уеднаквяване.
— Не говоря за това — изръмжа Роджър.
— Проверка на двигатели едно и две — извика Мориси зад нас. — Проверка на двигатели три и четири. Можете да прекъснете горивото.
— Проверка. — Роджър намали подаването на сместа. — За това именно говоря — продължи той, посочвайки към Мориси, който действаше като бордов механик. — Глупост. Всички ние в един и същ самолет. Ами ако падне? Кой ще остане да ръководи компанията?
— Премного се тревожиш — ухилих се аз.
Той отвърна на усмивката механично.
— Затова ми плащаш. Президентът на компанията трябва да се тревожи. Особено при начина, по който се разрастваме. Миналата година надминахме тридесет и пет милиона; тази година с военните поръчки ще надхвърлим стоте милиона. Трябва да започнем да обучаваме хора, които да поемат работата в случай че нещо стане с нас.
Присегнах за цигара.
— Какво може да ни се случи? — запитах, докато я палех. Погледнах през облака дим. — Освен ако не ревнуваш заради онези от Роял Еър Форс, които видяхме преди малко, и не си намислил да се връщаш в армията.
Той се наведе, измъкна цигарата от устата ми и я мушна между устните си.
— Знаеш, че не е така, Джонас. Не мога вече да се меря с младоците. Ще си играят с мен като котка с мишка. Щом трябва да съм кабинетен плъх, предпочитам да стоя тук, където поне съм от Генералния щаб.
Казаното от него имаше смисъл. Войната ни тласкаше към разширяване, за каквото никой от нас дори не бе мечтал. А още не бяхме влезли истински в нея.
— Ще трябва да намерим някой да ръководи завода в Канада.
Кимнах мълчаливо. Беше се оказал прав — ходът идеше да бъде дяволски сполучлив. Щяхме да изработваме частите в нашите заводи в Щатите, после да ги експедираме в Канада, където щяха да се сглобяват на поточните линии. Щом излезеха, Канадските кралски въздушни сили щяха да имат грижата да стигнат до Англия. Тръгнеше ли добре, можеше да намалим с три седмици времето за производство на един самолет.
Идеята имаше и някои финансови предимства. Британското и канадското правителство бяха склонни да подпомогнат построяването на заводите, от което ние реализирахме двустранни икономии. Фабриката щеше да ни струва по-евтино, тъй като не бяхме обременени с лихви, а данъците за чист доход щяха да се плащат в Канада, където амортизационните отчисления бяха четири пъти по-малки от тези на Чичо Сам. Освен това момчетата на Негово Величество също бяха щастливи, тъй като, бидейки в стерлинговата зона, трябваше да плащат по-малко американски долари.