— Здравей, Чарли. Изглежда дошлите да се развеждат приятно си убиват времето.
Чарли се засмя:
— Че защо не? Разводът ще бъде хубава сделка за много от тях.
Невада се обърна и го погледна.
— Предполагам. Само не мога да свикна с мисълта, че развличаме жени, вместо да отглеждаме говеда.
— Сега вече може би ще свикнеш — каза Чарли. — В края на краищата, половината от всичко това е твое. Време е да се установиш и да го разработиш.
— Не знам — каза Невада. — Крастата за пътуване не ме оставя. Доста се заседях на едно място.
— Къде смяташ да пътуваш? — запита го Чарли. — Няма вече подходящо място. Цялата страна е опасана от пътища, които стигат навсякъде. Закъснял си с трийсет години.
Невада кимна мълчаливо. Чарли беше прав, но странното бе, че той не се чувствуваше закъснял с трийсет години. Чувствуваше същото, което винаги бе изпитвал. Особено сега.
— Настаних жената в твоята колиба — каза Чарли. — Марта и аз забавихме вечерята заради вас.
Невада се върна в колата.
— Тогава най-добре да отида да я взема. Ще се върнем веднага, щом се измия.
Чарли кимна и влезе вътре, когато колата тръгна. На вратата се обърна и се загледа как тя извиваше по пътя към малкото възвишение в задния край на ранчото. Поклати глава и влезе вътре.
Марта го чакаше.
— Как е? — тревожно попита тя.
— Не зная — поклати той отново глава. — Струва ми се малко объркан. Просто не зная.
В колибата беше тъмно, когато Невада влезе. Той взе газената лампа зад вратата и я сложи на масата. Запали кибрит и поднесе пламъка към фитила. Фитилът запука и след малко припламна. Той сложи шишето отгоре и върна лампата на полицата.
Гласът на Рина долетя зад гърба му:
— Защо не запалиш електричеството, Невада?
— Обичам светлината на лампата — простичко отвърна той. — Електрическата светлина не е естествена. Уморява очите.
Тя седеше на стола срещу вратата бледа, със сияещо лице. Беше облечена с дебел пуловер, който падаше върху избелелите джинси, покриващи краката й.
— Студено ли ти е? — запита той. — Ще запаля огън.
— Не ми е студено — поклати глава тя.
Той остана замислен известно време, после заговори:
— Ще си внеса багажа и ще се измия. Чарли и Марта ни чакат за вечеря.
— Ще ти помогна да го донесеш.
— Добре.
Излязоха навън в нощта. Звездите бяха потънали в черното кадифено небе, а от хълма долу се дочуваха музика и смях.
Тя се загледа към казиното.
— Радвам се, че не съм една от тях.
Той й подаде куфар.
— Никога не би могла да бъдеш. Не си този тип.
— Мислех да се разведа с него — каза тя. — Но нещо отвътре ме задържаше, макар да знаех от самото начало, че съм сбъркала.
— Сделката си е сделка — отсече той и тръгна с пълни ръце към колибата.
— Така е.
Направиха още два мълчаливи курса, после тя седна на ръба на леглото, а той си съблече ризата и тръгна към мивката в ъгъла на малката спалня.
Мускулите потрепваха под поразително бялата му кожа. Космите, покриващи гърдите му, се спускаха като мек, черен пух към плоския му корем. Той покри лицето и врата си със сапун и започна да се плиска с вода. Присегна слепешката за кърпа.
Тя му подаде една и той се затърка ревностно. Остави кърпата и взе чиста риза. Намъкна я и започна да се закопчава.
— Почакай — изведнъж каза тя. — Нека аз го направя.
Пръстите й бяха сръчни и леки. Усещаше докосването им по кожата си като шепот на вятъра. Тя го погледна в лицето с учудени очи.
— На колко години си, Невада? Кожата ти е като на момче.
Ненадейно той се усмихна.
— На колко години си? — настоя тя.
— Струва ми се, че съм роден през осемдесет и втора — каза той. — Майка ми беше от племето киова, а те не държат много на рождените дни. Така че сега съм на четиридесет и три. — Той натъпка ризата в панталоните.
— Не изглеждаш на повече от трийсет.
Той се разсмя доволен.
— Да вървим да похапнем нещо.
Тя го улови за ръката.
— Да вървим — каза. — Изведнъж огладнях.
Беше след полунощ, когато се върнаха в колибата. Той отвори вратата и я пусна да влезе преди него. После отиде при камината и драсна клечка кибрит на подпалките. Тя застана до него и той вдигна очи.