— Срещнете се все пак — настоя Мак. — Прекалено много неща те чакат, за да се обвържеш с такова нещо сега.
Както винаги беше прав. Не можех да бъда на шест места едновременно. Освен това, ако исках да направя „Грешницата“, не можех да си позволя един глупав акционерен процес да забави производството.
— Добре. Телефонирай му и му кажи веднага да дойде.
— Веднага? — запита Мак. — Господи! Ами че сега е четири часа сутринта!
— И какво от това? Той иска да се срещнем, не аз.
Мак се отправи към телефона.
— И щом свършиш с него — казах аз, — телефонирай на Морони в Калифорния и разбери дали банката би ми заела пари да откупя акциите на Шефилд, ако им дам ипотека върху театрите.
Нямаше смисъл да използвам собствените си пари, ако можеше да не прибягвам до тях.
3.
Гледах как Шефилд вдигна чашката кафе към устните си. Косата му беше малко по-сива, малко по-оредяла, но очилата без рамки все още проблясваха хищно над тънкия, дълъг нос. Все пак, трябва да призная, че прие поражението по-достойно, отколкото бих го сторил аз в случай че бях на негово място.
— Къде сбърках, Джонас? — запита небрежно той с нехайния тон на лекар към пациента. — Наистина бях готов да платя повече пари.
Отпуснах се в креслото.
— Бил си на прав път. Грешката ти е, че използва неподходяща валута.
— Не разбирам.
— Хората от киното са малко по-различни. Естествено, и те обичат парите като всички други. Но има едно нещо, което желаят още повече.
— Власт?
— Само отчасти — поклатих глава аз. — Това, което искат повече от всичко друго, е да правят филми. И то не обикновени филми, а такива, които биха им извоювали признание. Обичат да ги считат за хора на изкуството. Добре обезпечени с пари, разбира се, но все пак хора на изкуството.
— Да разбирам ли, че са приели твоите обещания вместо моите, само защото ти си правил филми?
— Предполагам, че е нещо такова — усмихнах се аз. — Когато произвеждам даден филм, те чувстват, че съм поел същия риск като самите тях. Не рискувам пари. Влагам цялото си същество в продукцията. Авторитет, способности, творчество.
— Творческо въображение ли?
— Това е термин, който научих от Дейвид Улф. Използва го при класификацията на продуцентите. Тези, които го имат, правят големи филми. С две думи, предпочетоха мен, защото бях готов да бъда един от тях.
— Разбирам — каза Шефилд замислено. — Няма да повторя тази грешка.
— Сигурен съм, че няма. — Почувствах някакво съмнение да се поражда в мен. Стана много лесно. Той го приемаше съвсем леко. А беше борец. Но борците не се дават лесно.
Освен това, целият му подход противоречеше на обикновения му маниер в сделките. Шефилд беше финансист. Въпреки това, в дадения случай се бе насочил направо към хората от киното. По-естествено бе да се свърже и да преговаря с мен. Бяхме се срещнали и сблъскали. Но всеки от нас щеше да отстъпи по малко и накрая бихме се споразумели, всеки доволен от това, което е постигнал.
Отговорът можеше да бъде само един. Нещо, случило се по време на посещението ми в Англия, изведнъж доби своя смисъл. Излизах от прожекционната зала на нашата кантора в Лондон, където бях отишъл да видя пробата на Джени Дентън с нашия британски директор по продажбите.
Когато влязохме в кабинета му, телефонът звънеше. Той вдигна слушалката и говори няколко минути, после я остави. Погледна ме.
— Беше разпространителят от мрежата на кината „Енгел“ — обясни той. — Сега се увърта за филми. Всичките им студия бяха поразени още при първите набези, а не бяха сключили сделки с американски производители като другите компании.
— Какво ще правят? — запитах разсеяно аз, все още замислен върху пробата. За пръв път откак Рина умря, усетих познатата възбуда, свързана с правенето на филми. Едва дочух отговора му.
— Не зная — отговори той. — Имат четиристотин киносалона и ако през следващите шест месеца не намерят филми, ще трябва да затворят половината от тях.
— Много лошо — промърморих аз. Хич не ме интересуваше. Енгел, както и Корд, бе дошъл в Англия от Средна Европа и се бе заловил с филмовата индустрия. Но докато Корд се бе заловил с производството, Енгел се бе захванал с киносалоните. Прибягваше до производството само, за да се измъкне от затрудненията, свързани със снабдяването на филми. „Ранк“, „Бритиш Лайън“, „Гомон“ и „Асошиейтед“ успяваха помежду си да контролират цялото производство — и американското, и английското. И все пак, нямаше защо да се жали Енгел. Бях дочул, че капиталовложенията му в Щатите възлизат на повече от двадесет милиона долара.