Обърнах се да погледна. Там нямаше много светлини. Всичко, което можах да различа, бе фигура, приведена към бара с чаша в ръка.
— Ще ида при него.
— Мислите ли, че ще имате нужда от помощ? — попита Витъл.
— Не. Останете тук с мис Дентън.
Светлините пак загаснаха и нова танцьорка се появи. Докато отивах към бара, едно момиче се провря към мен в мрака.
— Търсиш ли някого, здравеняко? — прошепна тя. Беше току-що слязлата от сцената стриптийзьорка.
Не й обърнах внимание и продължих към Еймос на бара. Той не вдигна поглед, когато се покачих на празното столче до него.
— Бутилка Будвайзер — поръчах на бармана. Бирата беше пред мен, доларът ми изчезна, още преди да съм се настанил на стола.
Обърнах се да погледна Еймос, който се беше загледал в сцената; изпитах странна болка. Беше остарял. Невероятно остарял и посивял. Косата му бе оредяла, а кожата висеше на бузите и челюстта като на много възрастен човек.
Вдигна чашата към устните си. Забелязах ръката му да трепери и сиво-червените петна по нея. Опитах се да размисля. Не можеше да бъде чак толкова стар. Беше най-много преполовил петдесетте. После видях очите му и намерих отговора.
Беше смазан и не му бе останало нищо, освен миналото. Мечтите бяха отлетели, защото се бе отдал на всички изпречили му се изкушения; сега те бяха отворили място на сухото загниване. Не беше му останал никакъв друг път, освен надолу. Надолу и все надолу, докато умре.
— Здравей, Еймос — тихо казах аз.
Той остави чашата и бавно обърна глава. Погледна ме с кървясали сълзящи очи.
— Разкарай се — прошепна той с дрезгав, напоен с уиски глас. — Сега танцува моето момиче.
Погледнах към сцената. Беше червенокоса, видяла и по-хубави дни. Бяха си лика-прилика. И двамата се бяха борили, и бяха загубили.
Изчаках музиката да стигне до финала, преди отново да го заговоря.
— Имам предложение за тебе, Еймос.
Той се обърна към мен.
— Казах на пратеника ти, че не ме интересува.
За миг поисках да сляза от столчето и да си ида. Вън, на свежия, студен нощен въздух, далеч от смрадта на застояла бира и разложение. Но не го сторих. Не само заради обещанието, което бях дал на Форестър. Това беше бащата на Моника.
Барманът дойде и поръчах пиене за двама ни. Грабна петака и изчезна.
— Казах на Моника за работата. Тя много се зарадва.
Той пак се обърна и ме изгледа.
— Моника винаги е била глупачка — изрече дрезгаво той и се засмя. — Знаеш ли, не искаше да се развежда с теб. Беше побесняла от яд, но после й мина й не искаше да се разведе. Казваше, че те обичала.
Не отговорих и той пак се засмя.
— Но аз я вразумих — продължи той. — Казах й, че си същият като мен, че и двамата не можем да устоим, щом помиришем жена.
— Това е минало и свършено — казах аз. — Много отдавна.
Той стовари чашата на бара с трепереща ръка.
— Не е свършено! — викна гневно. — Мислиш, че ще забравя как ми измъкна собствената компания? Мислиш, че ще забравя как ме лиши от всеки договор, как ми попречи да започна отново? — Засмя се лукаво. — Не съм глупак. Мислиш, че не зная как винаги изпращаше твои хора да ме следят из цялата страна?
Загледах се в него. Беше болен. Много по-болен, отколкото бях предположил.
— А сега идваш с някакво измислено предложение, а? — засмя се хитро той. — Мислиш, че не си ми ясен? Мислиш, че не се досещам, че се опитваш да ме разкараш от пътя си, защото съзнаваш, че успеят ли да надникнат в проектите ми, с тебе е свършено?
Той се плъзна от столчето и тръгна към мен със заплашително вдигнати юмруци.
— Свършено е, Джонас! — изписка той. — Свършено! Чуваш ли?
Извих се на столчето и го улових за ръцете. Китките му бяха изтънели, а костите старчески крехки. Задържах ръцете му и изведнъж той се отпусна в мен с глава на гърдите ми.
Погледнах надолу и видях, че очите му се изпълниха със сълзи, безпомощни старчески сълзи.
— Уморих се, Джонас — промълви той. — Моля те, не ме преследвай повече. Прощавай. Толкова съм уморен, че не мога да бягам вече…
Изплъзна се от прегръдката ми и се строполи на пода. Червенокосата, която бе дошла зад него, изпищя и музиката рязко млъкна. Хората се струпаха около нас, когато се наканих да сляза от столчето. Усетих, че някой ме блъска яростно към бара и вперих поглед в лицето на един едър мъж в черен костюм.