— Но аз обещах на отец Хедли, че тази сутрин ще дойдеш. Ако не те е грижа за собствената ти душа, помисли поне за жена си и дъщеря си.
Не чу отговор, после вратата се затръшна и майка й се оттегли в кухнята. Джени стъпи с босите си крака на пода и затърси пантофите. Намери ги и стана, а дългата памучна нощница се провлачи до глезените й, когато прекоси стаята.
На път за банята влезе в кухнята и майка й се обърна от печката:
— Можеш да сложиш новото синьо боне, което ти направих специално за черква, Джени, скъпа.
— Да, мамо.
Старателно си изми зъбите, припомняйки си думите на сестра Филомена в часа по хигиена. Кръгови движения с четката, започващи от венците, после надолу, за да се премахнат всички остатъци от храна, които биха предизвикали гниене. Внимателно си огледа зъбите в огледалото. Имаше хубави зъби. Чисти, бели и равни.
Обичаше чистотата. Не като повечето от момичетата в Колежа на милосърдието, идващи от същия беден квартал, които се къпеха само веднъж седмично, в събота. Къпеше се всяка вечер — дори ако трябваше да затопля вода в кухнята на старата сграда, в която живееха под наем.
Сивите, бистри очи гледаха лицето и тя се опита да си представи как би изглеждала в бялата касинка и униформата на милосърдна сестра. Скоро трябваше да реши. Изпитите бяха следващия месец и всеки ученик получаваше стипендия в училището за милосърдни сестри „Сейнт Мери“.
Сестрите я обичаха и тя винаги получаваше високи бележки по време на стажа си в „Сейнт Мери“. Освен това отец Хедли бе писал на Майка М. Ърнест да я препоръча като благочестива стажантка, редовна посетителка на литургиите, за разлика от другите съвременни момичета, които прекарваха по-голямата част от времето си пред огледалото над грима си, отколкото коленичили в църковния олтар пред своя Бог. Отец Хедли бе изразил своята увереност, че благочестивата Майка ще намери начин да възнагради това бедно дете за неговото смирение.
Стипендията за колежа „Сейнт Мери“ се даваше всяка година на един ученик, показал най-добри успехи в областта на религията и учението, преценяван от комитет, оглавяван от архиепископа. Тази година стипендията бе определена за нея, ако решеше да стане милосърдна сестра. Именно тази сутрин, след богослужението, тя трябваше да се представи на Майка М. Ърнест в Дома на сестрите, за да й даде отговор.
— Получаваш милостта божия — й бе казала сестра Сирил, след като й съобщи за избора на комисията. — Но решението ще трябва да вземеш ти. Може би грижата за болни и безпомощни не е истинското ти призвание.
Сестра Сирил бе погледнала момичето, застанало кротко пред бюрото й. Джени вече бе източена и стройна, с женствено тяло и все пак странно невинна, с благите си сиви очи, които й отвърнаха на погледа. Джени не проговори. Сестра Сирил й се усмихна.
— Разполагаш с една седмица, за да размислиш — каза добродушно тя. — Иди в Дома на сестрите следващата неделя след литургията. Майка Мери Ърнест ще бъде там, за да й съобщиш отговора си.
Баща й бе изпсувал ядовито, когато научи за стипендията.
— Що за живот е това за едно дете? Да чисти подлогите на разни дъртаци. Нищо чудно да я уговорят да стане монахиня.
После се обърна гневно към майка й.
— Всичко това е твое дело — викна той. — Ти и разните пастори, които слушаш. Какво толкова свещено има в това да отнемеш на едно дете започналите да бликат в него сокове на живота и да го затвориш зад зидовете на манастир?
Лицето на майка й пребледня.
— Богохулстваш, Томас Дентън — изрече хладно тя. — Ако поне веднъж бе дошъл да поговориш с добрия отец Хедли, щеше да разбереш колко грешиш. И ако дъщеря ти стане религиозна, аз ще бъда най-гордата християнска майка. Какво лошо има в това да повериш дъщеря си в ръцете на Христа?
— М-да — възрази тежко той. — Но кой ще бъде виновен, когато детето порасне и разбере, че е ограбено от удоволствието и насладата да бъде жена? — Той се обърна към Джени и я погледна. — Мечо Джени — обясни благо той, — аз не възразявам да станеш милосърдна сестра при условие че искаш. Не мисли за майка ти и за мен. Не мисли и за църквата. От значение си само ти. — Той изпъшка. — Разбираш ли ме, чедо?
— Разбирам, татко — кимна Джени.
— Ти няма да спреш, докато не видиш дъщеря си курва — изведнъж писна майка й насреща му.