Той се изви рязко.
— Бих предпочел да я видя курва по свое собствено желание, отколкото завлечена насила в манастир. — Погледна Джени и гласът му пак се смекчи. — Искаш ли да станеш милосърдна сестра, Мечо Джени?
Тя го погледна с бистрите си сиви очи.
— Мисля, че да, татко.
— Щом такова е желанието ти, Мечо Джени — каза тихо той, — то аз съм доволен от него.
Майка й го изгледа тържествуващо.
— Кога ще се научиш, че не можеш да се бориш против бога, Томас Дентън?
Той се накани да й отговори, после сви устни и излезе от къщи.
Сестра Сирил почука на масивната дъбова врата на кабинета.
— Влез — прозвуча ясен, мощен глас. Тя отвори вратата и направи знак на Джени.
Джени пристъпи колебливо в стаята, последвана от сестра Сирил.
— Това е Джени Дентън, Преподобна майко.
Жена на средна възраст, в черни одежди, каквито се носеха от сестрите, вдигна поглед зад бюрото. До нея имаше полупразна чаша чай. Огледа момичето с открито любопитните си, пълни с въпроси, очи. След миг се усмихна, разкривайки правилни бели зъби.
— Значи ти си Джени Дентън — започна тя, протягайки ръка.
Джени веднага се поклони и целуна пръстена на ръката на Преподобната майка.
— Да, Преподобна майко. — Изправи се и застана скована пред бюрото.
Майка М. Ърнест се усмихна отново, в очите й се появиха развеселени пламъчета.
— Отпусни се, дете — каза тя. — Няма да те изям.
Джени се усмихна неловко. Преподобната майка надигна вежди.
— Би ли желала чашка чай? — запита тя. — Чаша чай винаги ме кара да се чувствам по-добре.
— Да, благодаря — прие сковано Джени.
Преподобната майка вдигна поглед и кимна на сестра Сирил.
— Аз ще донеса, Преподобна майко — бързо каза сестрата.
— И една за мен, моля те. — Майка М. Ърнест се обърна към Джени. — Много обичам чай — усмихна й се тя. — А тук го имат. Не от онзи слаб чай, който се дава в болниците; истински чай, запарен в чайник, както се следва. Ще седнеш ли, дете?
Последното дойде така неочаквано, че Джени не беше сигурна дали наистина го е чула.
— Какво, Майко? — заекна тя.
— Няма ли да седнеш, дете? Няма защо да се притесняваш от мен. Аз искам да бъдем приятелки.
— Да, Майко — каза Джени и седна, още по-нервна отпреди.
Преподобната майка я огледа.
— И така, ти си решила да станеш милосърдна сестра, така ли?
— Да, Преподобна майко.
Преподобната майка прикова прямите си любопитни очи в нея.
— Защо? — ненадейно попита тя.
— Защо ли? — Джени бе изненадана от въпроса. Очите й се отпуснаха пред погледа на Преподобната майка. — Защо? — Тя пак ги отправи към Майката. — Не зная. Всъщност, никога не съм мислила за това.
— Колко годишна си, дете? — запита Преподобната майка.
— Следващия месец, точно преди матурата, ще навърша седемнадесет.
— Винаги си имала желание да станеш сестра и да помагаш на болните, още от дете, така ли?
Джени поклати глава.
— Не — отвърна откровено тя. — Досега не съм мислила много задълбочено.
— Да бъдеш сестра не е лека работа. В „Сейнт Мери“ ще разполагаш с много малко време за себе си. Ще работиш и ще учиш през целия ден, нощем ще оставаш в пансиона. Само един ден през месеца ще можеш да посещаваш родителите си. — Преподобната майка извъртя дръжката на чашата си тъй, че да сочи встрани от нея. — Това може да не се хареса на твоя приятел.
— Но аз нямам приятел — обади се Джени.
— На разходките излизаш с Майкъл Халоран — каза Преподобната майка. — И всяка събота играеш тенис с него. Не е ли той твоят приятел?
Джени се засмя.
— Не, Преподобна майко. Не ми е приятел в този смисъл. — Пак се засмя, този път на себе си, като си спомни за нервния дангалак, чиито романтични мисли стигаха само до неговия бекхенд. — Той е най-добрият играч на тенис тук, това е всичко. — После добави. — И някой ден ще го победя.
— През годината ти бе капитан на отбора по тенис на момичетата?
Джени кимна.
— В „Сейнт Мери“ няма да разполагаш с време за тенис — посочи Преподобната майка. Джени нищо не отговори.
— Има ли нещо, което желаеш повече от това да станеш милосърдна сестра?