— Чувате ли го, хора? — викна той. — Искате ли още веднъж да ви намаляват заплатите?
Из тълпата се разнесе ропот. Хората се размърдаха неспокойни.
— Предпочитам да ми я намалят, отколкото да уволнят всички — каза Том.
Риордан го изгледа. В погледа му вече не се четеше дружелюбност. Бе ядосан от момента, когато му телефонира началникът на личния състав на компанията, настоявайки да отиде в клуба. Бе звъннал в най-неудобно време. Измъкна се от леглото и се заоблича трескаво, псувайки.
— Какво има, мили?
— Някакъв щур кондуктор е нахлул в клуба и подканя момчетата да стачкуват.
— Как така? — запита любовницата му с възмущение. — Нали обеща на компанията всичко да мине мирно и тихо?
— Така и ще бъде — каза сухо той. — Никой не може да застави Риордан да наруши думата си!
Докато пристигна в профсъюзния клуб, малко се бе успокоил. Но ето че отново започваше да се ядосва. Достатъчно главоболия имаше да обяснява на жена си къде прекарва съботните си нощи, за да се забърка допълнително с група тъпи трамвайни работници.
Обърна се към тълпата.
— Предлагам веднага да решим въпроса, още тук — викна той. — Избирайте. Десет да се върнат на работа или да стачкувате.
— Почакай! — възрази Том.
— Хората вече отхвърлиха предложението ти — отсече Риордан. Вдигна дясната си ръка. — Тези, които са за връщане на работа, да си вдигнат дясната ръка!
Около деветдесет души вдигнаха ръце.
— Против?
Освен Том, само неколцина гласуваха „против“.
— Прието. Сега си вървете при жените. В понеделник ще ви съобщя кои от вас се връщат на работа.
Мъжете започнаха бавно да се изнизват от салона. Том погледна Риордан, но той не срещна погледа му. Вместо това се прибра в малката стаичка и вдигна телефонната слушалка.
Том закрачи уморено към вратата. Някои от мъжете го поглеждаха и после бързо отминаваха, сякаш се срамуваха да срещнат погледа му. На прага се обърна назад. Риордан все още говореше по телефона.
Нощта беше ясна и свежа, откъм залива подухваше ветрец. Крачеше замислено. Нямаше да бъде един от щастливците, които щяха да върнат на работа. В това беше сигурен. Видял бе гнева в очите на Риордан. Изви край ъгъла и се запъти към спирката. Зачуди се дали безплатната карта е още валидна, след като бе уволнен.
Насреща по тъмната улица се зададоха двама души. Единият от тях го спря.
— Да имаш огънче?
— Аха — каза Том. Зарови из джоба. Работа може да нямаше, но кибрит все още имаше. Внезапно смразилият се поглед на мъжа и шумът на стъпки зад него бяха предупреждение, което усети много късно. Рязък удар по тила го събори на колене.
Присегна и сграбчи мъжа пред себе си през краката. Той изпсува приглушено и ритна с коляно Том в слабините. Той изохка от болки и политна назад, удряйки глава в тротоара. Сякаш от много далеч долавяше как мъжете го ритат, докато лежеше. Претъркаля се към бордюра и падна в канавката.
Усети как една ръка бръкна в джоба му и измъкна плика със заплатата. Немощно направи опит да сграбчи ръката.
— Не! — простена той. — Моля ви се, това е заплатата ми, всичко, което имам!
Мъжът се изкиска дрезгаво. Отправи един последен ритник към главата на Том.
Том видя летящия към него ботуш, но не можа да го отбегне. После светлината експлодира и той се претъркаля; лицето му попадна в една локва в канавката. Постепенно, болезнено долови ромона на вода по лицето си. Уморено раздвижи глава. Бе почнало да ръми.
С нетърпими болки успя да се изправи на ръце, после бавно се надигна на крака. Олюля се несигурно за миг и се улови за електрическия стълб, за да се задържи. Лампата поблещука и угасна. Беше призори. Смътната сива светлина на утрото се разливаше около него.
Видя синята си кондукторска фуражка да лежи в канавката недалеч от стълба. Бавно коленичи и я вдигна. Отупа я в палтото си и закрачи към ъгъла. На витрината на дрогерията имаше огледало. Спря се пред него и се огледа.
Униформата висеше на парцали, връзката — заметната настрана, копчетата на ризата — изпокъсани. Носът му беше смачкан и отекъл, а едното око вече бе посиняло. С върха на езика опипа острите ръбове на строшените зъби.
Взира се известно време потресен, после започна да разбира какво му се е случило. Риордан го бе сторил. Беше сигурен в това. За това бе разговарял по телефона, когато той напускаше клуба.