Изведнъж разбра, че никога вече няма да се върне в компанията. Риордан щеше да се погрижи за това. Остана загледан така в себе си и сълзите започнаха да се стичат по бузите му. Всичко се беше обърнало. Всичко. Сега нямаше работа, нямаше и пари. И най-лошото бе, че трябваше да каже на Елън.
Тя никога нямаше да му повярва, че не е бил пиян, а иронията беше, че не бе изпил дори чаша бира.
4.
— Цял ден ли възнамеряваш да стоиш и да четеш вестници, чудейки се коя работа ще ти подхожда най-много? — подметна язвително Елън Дентън. Лицето й бе навъсено, докато увиваше обеда на Джени в къс восъчна хартия.
Том не й отговори и пак загледа вестника, когато Джени влезе в стаята.
— Добро утро, мамо — каза весело тя. — Добро утро, татко.
— Добро утро, Мечо Джени — усмихна й се той. — Как е тази сутрин моето печалбарче?
— Чудесно, татко. — Това бе тяхна обща шега. Така й викаше, откакто постъпи на работа като машинописка в осигурителната компания миналия месец. Точно пет седмици след като той си изгуби работата в трамвайната компания и две седмици след като се дипломира от колежа „Милосърдие“.
— Ти си печалбарче — бе казал той. — Но все ще намеря нещо в близко време. Тогава ти ще можеш да постъпиш в „Сейнт Мери“, както възнамеряваше.
— Сложила си много червило, Джени — обади се майка й. — Най-добре махни малко от него.
Том погледна дъщеря си. Нямаше чак толкова много червило. Дори беше по-малко, отколкото си слагаха момичетата, които бе виждал всяка сутрин в трамвая.
— О, мамо — запротестира Джени, — сега работя в кантора, не ходя на училище. Трябва да имам приличен вид.
— Приличен вид трябва да имаш, но не и да се цапотиш.
— Уф, Елън, остави момичето на мира — бавно каза Том. Елън сърдито го изгледа.
— Ти можеш да говориш, когато донесеш вкъщи пари да нахраниш семейството си.
Том я изгледа и лицето му помръкна. Почувства как пребледнява. Джени му се усмихна съчувствено, а това влоши още повече нещата. Никога не бе допускал, че Джени ще го съжалява. Присви с усилие устни, за да спре напиращите гневни думи.
— Олеле, закъснявам — обади се Джени и скочи на крака. Грабна книжната торба от масата и тръгна към вратата. — Довиждане, мамо — подвикна тя през рамо. — Довиждане, татко. Желая ти успех днес.
Том дочу шума на тичащите надолу стъпки. Пак се загледа във вестника.
— Мога ли да получа още една чаша кафе?
— Не, една ти е достатъчна. Колко кафе мислиш, че можем да си позволим със заплатата на детето от единайсет долара седмично?
— Но кафето и без това е готово.
— Ще го притопля утре сутринта — каза тя.
Той сгъна внимателно вестника, стана и отиде в банята. Завъртя крана и остави водата да тече, докато изваждаше четката за бръснене и бръснача. Сложи ръка под струята, течеше студена вода.
— Елън, нямам гореща вода за бръснене.
— Тогава се бръсни със студена — извика тя. — Освен ако нямаш четвърт долар за газомера. Пестя останалата ни газ за банята на детето.
Той се погледна в огледалото. Лицето му се беше оправило от побоя, но сега носът му бе малко изкривен и двата му предни зъба бяха нащърбени. Остави четката и се върна в кухнята.
Елън беше с гръб към него. Той сложи ръце на раменете й и я обърна с лице към себе си.
— Елън, Елън — изрече нежно той, — какво стана с нас?
Тя го изгледа за миг, после присегна и смъкна ръцете му от раменете си.
— Не ме докосвай, Томас Дентън. Не ме докосвай.
Гласът му беше смирен и отчаян:
— Защо, Елън, защо? Не съм виновен за случилото се. Такава била волята божия.
— Волята божия ли? — тя се изсмя пронизително. — Ти ли ще говориш за волята божия? Ти, който не си стъпил в църква не помня вече колко години. Да беше мислил повече за твоя Спасител, вместо да висиш над бирата си в събота вечер, той би се показал по-милостив към тебе.
Той пое дълбоко въздух и бавно го издиша. После се обърна, влезе пак в банята и почна да се бръсне със студена вода. Невинаги бе била такава — с кисел и хаплив език. И такава фанатичка по църквата и пасторите. Някога бе Елън — със засмени очи и танцуваща походка, и той си припомни деня, когато Фицджералд я срещна за пръв път в ирландския танцувален клуб на Дей стрийт.
Беше най-хубавото момиче в салона онази нощ, с тъмнокафявата си коса, сини очи и мънички крачета. Беше 1912 година, а на другата година се ожениха. След още една се роди Джени.