По онова време той вече работеше в компанията, а когато се върна от войната, се преместиха в това жилище. Една година след това им се роди син.
Клетият дребен Томи. Не живя дълго на този свят; когато беше на две години, го заровиха в гробището Кълвери. Тогава Джени беше на осем и едва разбра какво е станало с братчето й, но Елън намери утеха и спокойствието на църквата и всеки ден водеше дъщеря им със себе си. Най-напред той не обърна особено внимание. Прекалената встрастеност на Елън към църквата беше нещо естествено; скоро щеше да отмине.
Ала не стана така. Разбра го една нощ, когато посегна към нея в леглото и я намери студена и неотзивчива. Плъзна ръка към гърдите й под тежката памучна нощница, но тя му обърна гръб.
— Месеци наред не си се изповядвал. Не искам да ми насадиш ново дете.
Той направи опит да се пошегува:
— Кой иска да ти прави бебе? Искам само да се любим.
— Още по-лошо — каза тя със заглушен от възглавницата глас. — Това е грешно и аз не бива да участвам в този грях.
— Това ли ти набива в ушите твоят пастор? Да отблъскваш съпруга си?
Тя не му отговори. Той я сграбчи за рамото и я принуди да се обърне към него.
— Това ли? — попита свирепо той.
— Пасторът не ми е казал нищо. Каквото правя, правя го от себе си. Достатъчно познавам Библията, за да различавам доброто от злото. И престани да крещиш. Ще събудиш Джени в другата стая.
— Ще престана да крещя — изрече гневно той, но топлината на рамото й се преля в ръцете му и треската пламна в него; облада я насила. Конвулсията го разтърси и той остана задъхан отгоре й, очите му впити в нейните.
Тя го гледаше спокойно, без да се движи, все така пасивна, каквато бе от връхлитането му. Една последна конвулсия изцеди жизнените му сокове. После тя заговори. Гласът й беше спокоен, далечен и отвлечен както никога:
— Свърши ли с това да вкарваш мръсотията си в мен?
Изведнъж почувства гадене в стомаха. Прикова очи в нея, после се претърколи в леглото.
— Свърших завинаги — изрече апатично той.
Тя стана от леглото и коленичи до малката ясла, която бе поставила под разпятието. Усети как лицето й се извива към него в мрака.
— Ще моля Светата Дева семето ти да не намери приют в мене — прошепна дрезгаво тя.
Той затвори очи и й обърна гръб. Това бяха сторили, бяха разрушили интимността им. Странна горчивина се всели в него.
Оттогава не стъпи в църква.
5.
Тук, под купола на църквата, беше тихо. Елън Дентън, коленичила пред светата статуя с приведена глава, отбройваше в мир зърната на молитвената си броеница. Нямаше молитва на устните й, мисли не тревожеха ума й — само сладка, тиха пустота. Тя се просмукваше в цялото й същество, затваряше външния свят отвъд стените си.
Греховете, които тормозеха всекидневието й, когато се намираше извън тези стени, сега бяха далечно ехо. Малкият Томи лежеше спокойно в гроба, нямаше укор на пълничките му, подобни на розова пъпка, устица, за това, че е бил пренебрегнат от нея по време на боледуването си. Не се пораждаха тормозещи мисли за това, че докато голото й бяло тяло се бе гърчило в насладите на страстта, синът й е умирал в същата стая.
Приличаше на обикновена настинка; настинка, каквато децата толкова често прихващат, а на сутринта се събуждат оздравели. Как можеше да знае, че докато лежеше и нашепваше любовни слова в ухото на своя съпруг, една миниатюрна храчка е заседнала в гърлото на сина й и е спряла достъпа на въздух в дробовете му? И когато бе станала да му оправи завивката, както обикновено правеше, преди да затвори очи за сън, го намери странно студен и вече посинял. Как можеше да знае, че това ще е наказанието за собствените й грехове?
Отец Хедли се бе опитал да я утеши в скръбта.
— Недей да кориш себе си, чадо. Бог дал, бог взел. Така е волята му.
Но тя знаеше по-добре истината. Спомените за радостите от прегрешението бяха все още живи в нея, колкото и да се опитваше да облекчи душата си от бремето, посещавайки хиляди пъти църквата. Ала всичките утешителни думи на пастора не носеха мир на душата й. Вината беше само нейна и само тя можеше да я заличи. А тук, в тихия покой под купола, в краката на кротката страдаща Дева, имаше и покой, и утеха, и забрава.