— Не, благодаря, Докторе. Довиждане до утре.
— Защо го направи? — попита Анди, когато излязоха на улицата. — Сега никога няма да разберем дали е подействало.
— Ще разберем — каза Джони и погледна през витрината.
Джени си бе допила колата и слизаше от столчето. Остави списанието на рафта и тръгна към вратата. Джони й прегради пътя.
— Прибираш ли се, Джени?
Тя се спря и му се усмихна.
— Мислех да прескоча до парка. Може би вечерникът е задухал откъм залива.
— Нещо против да те придружим? — запита Джони. — Нямаме какво да правим.
Тя се запита кое ли кара Джони изведнъж да иска да се разхожда с нея. Никога преди не бе забелязвала да проявява интерес към нея.
Беше почти десет, когато Том Дентън излезе от кръчмата срещу трамвайното депо. Беше пиян. Пиян от мъка, огорчения и тъга. Загледа се насреща към депото. Старата две-дванадесет беше там. Неговата мотриса. Ала вече не беше негова. И никога нямаше да бъде. Сега тя беше на някой друг.
Сълзите се затъркаляха по лицето му. Беше несретник. Без мотриса, без работа, дори без жена, при която да се прибере. Точно сега тя сигурно бе коленичила в черквата и се молеше.
Не разбираше ли тя, че когато един мъж си легне, той се нуждае не само от молитва. Да имаше някой долар в джоба, знаеше къде да отиде. Момичетата на Маги знаеха как да се грижат за мъжете. Пребърка си джобовете. Извади монетите и ги преброи. Тридесет и пет цента. Помисли да се върне в кръчмата. Имаше достатъчно за още едно питие. Но в такъв случай в понеделник трябваше да моли Елън за джобни пари.
Усети как алкохолното опиянение се разнася. Ядно мушна монетите в джоба. Пиенето не беше никакво удоволствие, когато човек трябваше да брои всеки похарчен цент. Почти изтрезнял, той бавно закрачи към къщи.
Седеше на тъмно до кухненската маса, когато Елън се прибра след около половин час. Вдигна уморено поглед, когато тя запали лампата.
— Не очаквах да се прибереш толкова рано — каза тя. — Какво стана? Да не им се е свършило уискито?
Не й отговори.
Тя излезе от кухнята в тесния коридор. Чу я да отваря вратата на стаята на Джени, после да я затваря. След миг се върна в кухнята.
— Къде е Джени?
— Не зная. Вероятно е с Майк.
— Майк е още в Бъркли. Джени беше тук, когато тръгнах за църква. Каза, че ще си легне рано.
— Задушно е — посочи той. — Може да е излязла малко на въздух.
— Не ми харесва да излиза сама.
— Не започвай пак, Елън — обади се той. — Тя вече е голямо момиче.
Елън взе един чайник от лавицата и го напълни с вода. Сложи го на печката и включи газта.
— Искаш ли чаша чай?
Той я погледна изненадано. Елън отдавна не му беше предлагала да изпият заедно по чаша чай. Кимна с благодарност. Тя взе две чаши от бюфета и ги постави на масата. После седна срещу него и зачака водата да заври. Лицето й беше разтревожено.
— Не се безпокой — успокои я той и ненадейно я съжали. — Джени ще се върне всеки момент.
Тя вдигна поглед и за един кратък миг на прозрение разбра какво правеше с него и със себе си. Усети как сълзите напират в очите й и положи ръка върху неговата.
— Прощавай, Том. Не зная какво става с мен. Все си мисля за неща, които не могат да ни се случат.
— Зная, Елън — каза нежно той, — зная.
В този момент полицаят звънна на вратата и им каза, че Джени била намерена в парка бита и изнасилена. От израза на лицето на Елън Том разбра, че всичко между тях е загубено завинаги.
6.
Тримата излязоха от църквата на силната слънчева светлина. Почти мигновено почувстваха отправените към тях любопитни погледи. Том долови изтръпването на дъщеря си и видя свенливата руменина да пробягва по лицето й, все още подпухнало от побоя преди близо две седмици. Очите й бяха забити в краката й, когато закрачиха по тротоара.
— Дръж си главата горе, Мечо Джени — прошепна той. — Техните синове трябва да носят срама, не ти.
Джени изправи глава и му се усмихна с благодарност.
— Ти също, Елън Дентън — добави той. — Престани да гледаш в земята.
В известен смисъл Елън тържествуваше. Най-сетне съпругът й се беше върнал към църквата. Припомни си какво бе станало сутринта. Беше готова да тръгне за църквата, когато повика Джени. Отвори вратата на стаята й. Джени седеше на един стол, загледана през прозореца.