Ето че долетя звукът на бърборещи жени, идващи към вигвама. Тя погледна през отвора. Пазарлъкът бе свършил. Надяваше се, че Червената брада е предложил поне един бизон за нея. Жените нахълтаха в палатката. Всички говореха едновременно. Никоя невеста не бе донасяла толкова подаръци за племето. Катърът. Мънистата. Уискито. Кожата на свещения бял бизон. Месото от два бизона.
Канеха се усмихна, горда от себе си. В този миг тя разбра, че Червената брада я обича. Отвън се чу звукът на думкащи барабани, които започваха песента на сватбената церемония. Жените се сбраха в кръг около нея и краката им затупкаха в такт с барабаните.
Тя си смъкна ризата на земята и жените я приближиха. Заловиха се да разплитат дългата плитка, която се спускаше по гърба й. Две други запокриваха тялото й с меча мас, която щеше да я направи плодовита. Най-после си свършиха работата и се отдръпнаха.
Тя застана гола в средата на палатката, загледана към входа. Тялото й блестеше от маста, беше стройна и висока, с щръкнали гърди и плосък корем, с прави и дълги крака.
Капакът се вдигна и шаманът влезе. В едната си ръка носеше магическия жезъл, а в другата брачния кол. Размаха магическия жезъл към четирите ъгъла на вигвама и скочи два пъти във въздуха, да прогони навъртащите се зли духове, след което тръгна към нея, държейки брачния кол високо над главата си.
Тя вдигна очи към него. Беше направен от гладко, лъснато дърво, издялано във формата на изправен фалос и тестиси. Той бавно го свали надолу, докато опря челото й. Тя затвори очи, тъй като не подхождаше на една девойка да проявява любопитство към източника на сила в боеца.
Шаманът започна да танцува около нея, подскачайки високо във въздуха и шепнейки заклинанията си. Опря кола до гърдите й, до корема, до гърлото й. Накрая подскочи във въздуха със страхотен вик и когато краката му докоснаха земята, всичко замлъкна, дори и барабаните.
Като в транс тя пое брачния кол от шамана. Мълчаливо го поднесе към лицето си, после към гърдите, после към корема.
Барабаните отново задумкаха бавно. В такт с техния ритъм тя насочи кола между краката си. Стъпалата й се задвижиха ритмично, отначало спокойно, а после, с усилване на темпото, по-бързо. Дългата й черна коса, стигаща до хълбоците, се замята диво, когато тя се завъртя в кръга на жените, поднасяйки брачния кол към благословиите и завистливите им викове.
Обиколила кръга, тя пак застана в центъра му, продължавайки да тупка ритмично с крака в пода. Държейки брачния кол между краката си, тя бавно започна да се снишава над него.
— Ей-ее! — извиха жените, залюлени в темпото на барабаните.
— Ей-ее! — извикаха те одобрително втори път, когато тя се надигна от кола. Не подобаваше на една девойка да погълне много ревностно своя съпруг.
Щом колът започна повторно да влиза в нея, те затаиха дъх. Всяка си припомни собствения брак, когато също така бе оглеждала кръга от жени с очи, умоляващи за помощ. Но никоя не посмя да пристъпи напред. Това младоженката трябваше да направи сама.
Барабаните затупкаха сред болките на Канеха. Устните й се свиха плътно. Това беше нейният съпруг, Червената брада, великият ловец. Не биваше да го опозори тук, във вигвама, сред жените. Когато сам той влезеше в нея, вместо неговия дух, пътят му трябваше да бъде открит и лек.
Тя затвори очи и направи внезапно конвулсивно движение. Хименът се разкъса и тя политна, когато болката я заля като вълна. Барабаните думкаха яростно. Тя се изправи и извади брачния кол. Поднесе го гордо на шамана.
Той го взе и бързо напусна вигвама. Жените мълчаливо я обкръжиха. Гола, тя тръгна към вигвама на вожда, обкръжена от тях, за да не я видят други очи.
Жените се отдръпнаха при нейното влизане. Сам и вождът вдигнаха очи към нея на оскъдната светлина.
Тя застана с гордо вдигната глава, а очите й гледаха почтително над тях. Гърдите й дишаха учестено, а краката й леко потръпваха. Молеше се Червената брада да остане доволен от нея, от това, което виждаше.
Вождът заговори пръв, както беше обичаят:
— Виж колко обилно кърви — каза той. — Ще ти отгледа много синове.
— Да, ще ми отгледа много синове — каза Сам, докато я гледаше. — И понеже съм доволен от нея, дарявам на моите братя месото на още един бизон.