— Още не си се облякла, Джени — отбеляза учудено тя. — А е време да тръгваме за литургията.
— Аз няма да дойда, мамо — каза равнодушно Джени.
— Не си ходила на църква, откак се прибра от болницата. Почти не си излизала от къщи.
— Излизах, мамо — тя се обърна към майка си и тъмните кръгове под очите й изглеждаха още по-тъмни на светлината. — Всички ме оглеждат и си шушукат, когато мина покрай тях. Не мога да го понасям. Не искам да ида на църква и всички да ме зяпат като някакво чудо.
— Не бива да бягаш от Спасителя! — запротестира разпалено Елън. — Как ще получиш опрощение на греховете, щом не ходиш на църква?
— Какви грехове за прощаване има детето? — долетя гласът на мъжа й зад нея. Тя се изви и рязко повиши глас.
— Достатъчно е, че имаме един вероотстъпник в този дом — изрече тя. — Не ни е нужен втори. — Обърна се към Джени. — Обличай се. Ще дойдеш с мен, ако ще и да те влача дотам.
— Няма да дойда, мамо — каза Джени. — Не мога.
Елън пристъпи заплашително към дъщеря си. Вдигна ръка. В този момент усети китката си уловена като в стоманени белезници и се обърна; видя лицето на съпруга си над нейното. Обикновено меките му сини очи бяха студени и ядосани.
— Остави детето! Съвсем си полудяла!
Тя го изгледа продължително и пламналият гняв се разсея, за да бъде изместен от страшна отпадналост. Сълзите бликнаха от очите й.
— Отец Хедли ми поръча да я заведа. Каза, че щял да се помоли за спокойствието й.
Той почувства, че гневът й е минал и освободи ръката й. Тя й се отпусна безжизнено встрани. Той се обърна към дъщеря си:
— Затова ли не искаш да идеш на черква, Мечо Джени? Защото те оглеждат? — запита кротко той.
Тя кимна мълчаливо.
— Ще отидеш ли, ако аз дойда с теб? — внезапно попита той. Джени го погледна в очите и видя обичта в тях. После кимна.
— Да, татко.
— Добре тогава. Обличай се. Ще се обръсна за минутка. — Обърна се и бързо излезе от стаята. Елън го проследи смаяно; беше толкова изненадана, че почти не можеше да разбере какво се е случило.
Шепот на удивление се понесе, когато влязоха в черквата и се насочиха към пейката си. Том видя насочените към тях зяпнали лица и тръпки го полазиха при мисълта за жестокостта, присъща на човешките създания. Пръстите стиснаха ръката на дъщеря му, усмивка озари лицето му, когато коленичи пред олтара и се прекръсти, преди да си седне на мястото.
Но ако на влизане беше лошо, на излизане бе още по-лошо. Бяха успели да се натрупат по стъпалата, под яркото утринно слънце. Като някакъв шпалир от идиоти.
— Свърши се вече — каза тихо той, когато завиха зад ъгъла.
Прекосиха улицата и закрачиха към аптеката на следващия ъгъл. Група момчета стоеше пред витрината, всички облечени в празничните си дрехи. Момчетата се умълчаха при тяхното приближаване и ги загледаха с крайчетата на натрупалите житейска мъдрост очи. Том им отвърна с ядовито вперен поглед и очите им се отместиха. Отминаха и завиха зад ъгъла към тяхната къща.
Иззад ъгъла Том чу внезапно започналия сподавен разговор. После едно от момчетата се изкикоти, друго се засмя и веселбата доби такъв гнусен, мръсен оттенък, че направо разкъса сърцето му. Той рязко пусна ръката на Джени и зави обратно зад ъгъла. Момчетата го изгледаха изненадани и смехът замръзна на устните им.
— На какво се смеете, момчета? — запита той с пребледняло и застинало от гняв лице. — Кажете ми, да се посмея с вас.
Те го загледаха смълчани и засрамени. После приковаха очи в краката си и запристъпяха неловко, споглеждайки се от време на време с многозначителни погледи, които Том помнеше от собственото си детство. Сякаш ги бяха заловили да разглеждат порнографски снимки.
Обзе го срам, че и той е бил такъв на тяхната възраст, някаква внезапна отпадналост смени гнева му.
— Разкарайте се оттук — тихо нареди той. — И чуя ли някой от вас да се смее или да подмята забележки относно мен или кой да е член от семейството ми, ще дойда и ще го разкъсам на парчета с голи ръце!
Най-високото от момчетата пристъпи една крачка към него. Погледът му беше хитър и дързък. Беше малко по-висок от Том и го изгледа отгоре с леко презрителна усмивка.
— Това е свободна страна. Можем да седим, където си искаме.
Злобата в Том избухна внезапно. Той сграбчи момчето за реверите на сакото и го повали на колене.