— Свободна, така ли? — викна той с пулсиращи на челото вени. — Свободна, за да висите тук и да се чудите коя да изнасилите довечера? — Вдигна пестник, готов да го стовари върху лицето на младежа.
Момчето се сви и дързостта изчезна от лицето му.
— Какво сте се захванали с нас, мистър Дентън? Да не сме ние тези, които начукаха Джени?
Думите смразиха кръвта във вените на Том. Той остана така с вдигната ръка, впил поглед в момчето. Начукали Джени. Можеха да казват това за собствената му дъщеря, а той не можеше да стори нищо, за да промени факта. Бавно отпусна ръка и със злоба бутна момчето встрани.
Том ги изгледа един по един. Те са просто момчета, каза си той. Не можеше да мрази всички момчета заради стореното от две. Хлапето беше право. Не те бяха виновни.
Почувства се отчаян. Ако имаше някой виновен, той беше най-виновен от всички. Ако беше мъж и бе запазил работата си, може би всичко това нямаше да се случи.
— Разкарайте се оттук — каза той. — И видите ли ме друг път, по-добре ще бъде да сте от другата страна на улицата.
Те го погледнаха, после се спогледаха помежду си и сякаш изведнъж го съжалиха. Неусетно, като че ли си размениха някакво тайнствено съобщение, те се разпръснаха по един, по двама.
След малко той остана сам на ъгъла. Забави се за миг, за да спре внезапното разтреперване, което го бе обзело, после се обърна и зави зад ъгъла, където го чакаха жена му и дъщеря му.
— Свърши се вече — каза той за втори път тази сутрин, улови ръката на Джени и закрачи към къщи. Но макар да го беше изрекъл, знаеше, че не е свършено, че никога няма да бъде свършено, докато бе жив, за да си го спомня.
В хладния септемврийски вятър се чувстваха първите предвестници на есента. Джени погледна през прозореца на трамвая към спирката, на която трябваше да слезе. Баща й бе застанал под уличната лампа и я чакаше както всяка друга вечер. Трамваят спря и тя слезе.
— Здравей, татко.
— Здравей, Мечо Джени.
Тя изравни крачка с него, когато завиха край ъгъла към дома им.
— Изскочи ли нещо днес?
Той поклати глава.
— Не мога да разбера. Просто няма работа.
— Може би утре ще се намери.
— Надявам се — рече той. — Може би след изборите работите ще се оправят. Рузвелт казва, че правителството трябва да осигури работа за всички, че то трябва да поеме големите отговорности. Звучи по-добре за работниците от Хувър и републиканците. — Той погледна. — Ти как прекара днес?
— Горе-долу — отвърна тя. Макар че вече не й беше съвсем приятно в бюрото. Мнозина от застрахователните агенти на компанията бяха започнали да се отбиват при бюрото й на влизане или излизане. Понякога просто, за да си побъбрят, но някои от тях се бяха опитали да й определят среща. Може би при други обстоятелства тя би излязла с тях. Но вдигнеше ли поглед от бюрото към очите им, разбираше какво имат предвид. Отказваше учтиво и някои от тях почваха да заекват или дори се изчервяваха, защото разбираха, че ги е хванала.
— Не е нужно да ме посрещаш всяка вечер, татко — каза внезапно тя. — Не ме е страх да се прибирам сама.
— Зная, че не те е страх. Зная го от първия ден, когато дойдох да те взема. Но така ми се иска. Това е единственото време от деня, когато чувствам, че наистина съм полезен с нещо.
Джени не му отговори и те продължиха смълчани нататък.
— Искаш ли да престана?
— Не, щом това ти доставя удоволствие, татко.
Бяха вече пред стълбището на къщата и тя се заизкачва нагоре. Баща й сложи ръка на рамото й.
— Нека не влизаме веднага, Мечо Джени. Нека си поговорим малко.
Тя го погледна. Лицето й беше сериозно.
— Какво има, татко?
— Не съм казвал на майка ти. Днес ходих да се видя с отец Хедли.
— Да?
— Не иска да дойде в съда да свидетелства за теб. Било против църковните правила. Същото важи й за сестрите от училището.
— О — прошепна тя. Усети, че й се повдига. Адвокатът се бе оказал прав. Бе дошъл да се срещне с тях преди около месец — дребен мъж с поглед на невестулка.
Седна в кухнята и ги погледна през масата.
— Мистър Бърк и мистър Танер ме молиха да се срещна с вас — започна той. — Предполагам, че знаете колко съжаляват за този, хм… — той отправи за миг поглед към нея и после го отмести, — този инцидент и биха желали да го оправят, доколкото могат.