— Зная го — каза бързо тя. Всички сестри познаваха колата. Беше винаги паркирана точно срещу спалнята им. Като се изключи черният Кадилак на доктор Джидиън, беше най-скъпата кола в болницата.
— Тогава ще се видим след петнадесет минути.
Джени излезе в коридора и натисна бутона на асансьора. Вратата се отвори и тя влезе вътре. Доктор Лоб нахлу след нея.
— Пържола със сос!
— Питам се какво ли иска? — промърмори Джени. Той се ухили.
— Зная какво иска — каза похотливо той. — Каквото аз не можах да докопам.
Тя му се ухили на свой ред.
— И той няма да успее.
— Не знам — засмя се той. — Все някой ден ще отстъпиш пред някого. Безсмислено е да го запазиш, за да го дадеш на червеите един ден.
— Това никога няма да стане — увери го тя. Много е късно, довърши наум. Но сега вече нямаше значение. Всичко беше забравено и никой тук не бе чувал нищо. — Все още се чудя какво ли ще иска?
— Може би ще поиска да работиш при него. Мислила ли си за това?
— Мислила съм — призна тя. — Само че не виждам логиката. Защо точно аз? Има възможност да избира от най-добрите.
Доктор Лоб се ухили, но очите му бяха сериозни.
— Разбери, че именно ти си най-добрата, сладката. Крайно време е да го осъзнаеш.
Вратата на асансьора се отвори и те излязоха в приземния коридор, където се намираше бюфетът за персонала.
Джени погледна бялата си униформа.
— Най-добре да смъкна това и да си сложа рокля.
— Бих бил безкрайно доволен, ако само смъкнеш това — засмя се той. — За мен не е нужно да си обличаш рокля.
Тя го погледна усмихната. Един ден този млад мъж щеше да стане действително голям хирург.
— Може би някой ден ще те изненадам.
— Изненадай ме, като ми донесеш един сандвич с телешко — подвикна той след нея. — Почти се отказах от другото.
Доктор Грант й поднесе пакета цигари. Тя взе една и той запали клечка кибрит. Очите му срещнаха нейните над пламтящата клечка.
— Предполагам, че се чудите защо ви поканих на обяд?
— Най-малкото, беше ми любопитно — кимна тя. Той се усмихна.
— Прощавайте, че разпалих любопитството ви. Но всъщност наистина обичам да забравям работата по време на обяд. Сега обаче смятам, че е време да разговаряме делово.
Тя не каза нищо.
— През последната година, мис Дентън, имах чудесна възможност да наблюдавам вашата работа в хирургията. Най-напред съзрях вашата схватливост, а като хирург винаги съм имал високо мнение за извънредно компетентния начин, по който асистирате.
— Благодаря ви, доктор Грант.
— Както може би знаете, мис Дентън, аз имам доста обемиста и обременяваща частна практика. Много лекари насочват пациентите си към мен за операция. Случаите често са незначителни и при подходящи условия могат да се оправят в кабинета ми. Така спестявам на пациентите значително икономическото бреме.
Джени кимна смълчана.
— Тази сутрин научих от мис Джани, която работи при мен от много години, че възнамерява да се омъжи и да се премести в Южна Калифорния. — Той дръпна от цигарата. — Когато днес дойдох в болницата, си позволих да поговоря със сестра Кристофър за вас. Тя е също на мнение, че вие бихте могли чудесно да заместите мис Джани.
— Искате да кажете, че желаете да работя при вас?
Той се усмихна.
— По моя заобиколен начин, но точно това исках да ви питам. Би ли ви заинтересувало това?
— Разбира се. Кое момиче не би се заинтересувало?
— Виждате ли, работата не е много лека — продължи той. — В моята клиника имам няколко легла и много често се налага да работя до късно. Понякога дори се налага да задържа някой пациент за цялата нощ. В такива случаи трябва да оставате дежурна.
— Доктор Грант — каза Джени усмихната, — карах по две осемчасови смени с промеждутък за сън от четири часа през последната седмица. Работата при вас би изглеждала като забава.
Той се усмихна, присегна през масата и я потупа по ръката. Джени му се усмихна на свой ред. В края на краищата, не беше толкова лош, макар че беше извадил няколко съвсем здрави апендикса. Беше просто хирург. Не можеше да отговаря за погрешните диагнози на всеки лекар, който му изпращаше пациенти.
Но това беше преди тя да заработи при него и да разбере, че здравите апендикси не бяха единственото нещо, което той премахваше. Освен тях се занимаваше усилено и с неродени бебета, до десет седмици след оплождането. Всъщност той беше може би най-заетият абортаджия в Калифорния.