Но по времето, когато разбра това, то вече нямаше значение, защото се беше влюбила в него. Както нямаше значение, че е женен и има три деца.
8.
Телефонът иззвъня, тъкмо когато тя се канеше да излезе от миниатюрния двустаен кабинет над клиниката. Тя се наведе и вдигна слушалката.
— Кабинетът на доктор Грант — каза тя. Телефонът беше дериват на този долу в кабинета.
— Джени? — чу шепота тя.
— Да.
— Ще бъдеш ли там още малко?
— Тъкмо се канех да отида при родителите си. Не съм ги виждала от три седмици. Това е третата неделя поред, когато…
Гласът му я прекъсна:
— Ще ти осигуря свободни часове през седмицата. Моля те, Джени. Трябва да те видя.
Тя се поколеба за миг и той усети несигурността й по телефона.
— Моля те, Джени! Ще полудея, ако не те видя.
Вдигна поглед към часовника. Вече минаваше седем. Докато прекоси града, щеше да стане време баща й да си ляга. Той се бе заловил най-сетне за работа и трябваше да става много рано.
— О, добре — съгласи се тихо тя. Част от напрежението в гласа му изчезна.
— Добре, Джени. Пристигам след двадесет минути. Обичам те.
— Обичам те — отвърна тя и чу щракването от затварянето на слушалката. Тя също остави слушалката и бавно си съблече мантото. Грижливо го върна в гардероба, отиде и седна на кушетката. Замислено запали цигара.
Кой би могъл да предположи, че когато постъпи на работа тук преди три месеца, той ще се влюби в нея? И тя в него. Но и как можеше да избегне това? Особено след като узна какъв е животът му вкъщи. Оженен за една разглезена, богата млада жена, която постоянно му натякваше, че благодарение на нейните пари е отворил тази клиника, че благодарение на влиянието на баща й е бил приет в обществото. Женен за жена, която му бе родила три деца не от любов към него, а от безумното желание да го държи винаги вързан за себе си.
Нищо чудно, че намираше спасение в работата и посвещаваше почти цялото си време на практиката си. Сега разбираше какво го движеше. А тези девойки и млади жени, които идваха да бъдат оперирани? Той й беше обяснил и тя го беше разбрала.
Припомни си вътрешната доброта на чувствителното му лице, когато говореше.
— Какво да правя, Джени? — бе запитал той. — Да им откажа и ги оставя да разрушат живота си заради една глупава грешка? Или да ги поверя в ръцете на някой шарлатанин, който ще ги остави осакатени завинаги или дори ще ги убие, само заради някакви остарели религиозни норми? Подобни религиозни правила са се натрапвали, докато постепенно са се превърнали в догми, също като еврейската нелепост за месото. Дори нашите граждански закони разрешават аборта при известни условия. Някой ден той ще бъде официално разрешен, както е в много страни по света — Куба, Дания, Швеция и много други.
После бе насочил дълбоките си кафяви очи към нея.
— Когато станах лекар, положих клетва да се стремя да върша най-доброто в интерес на пациентите, да им помагам по всякакъв начин, физически и психологически. За мен тази клетва е по-важна от всичко друго. Когато някое бедно, изплашено дете дойде при мен за помощ, не мога да се правя на бог и да й отказвам помощта си.
Думите му звучаха убедително за нея. В църквата имаше доста непонятни неща. Помнеше как бяха постъпили в нейния случай и горчивината продължаваше дълбоко да я терзае. Ако нейното добро бе наистина от значение, защо не бяха се явили да свидетелстват за доброто й име? Това, което всъщност търсеха, бе да имат власт над нея, не да поемат отговорност.
Така, постепенно тя бе почнала да различава жените, които идваха при него за помощ и им съчувстваше. Младата матрона, която не можеше да си позволи да остави работата си, защото тя и мъжът й вече имаха повече деца, отколкото можеха да изхранват; изплашените млади момичета, някои от които още ученички или току-що завършили училище; жените на средна възраст, наближаващи промяната в живота, с вече пораснали деца; дори момичетата на повикване, живеещи от ден за ден, които идваха в кабинета като изплашени диви животни, притаили страха си от преследване дълбоко в уж крехкия, сърдечен смях. Тя изпитваше съжаление към тях не по-малко от него. А оттук до влюбването имаше само една крачка.