Той я вдигна на ръце и я понесе през стаята към леглото. Положи я нежно и коленичи до нея.
— Когато един мъж и една жена се обичат — промълви той, — нищо, което правят насаме, в собствения си дом, не е лошо. А тук е нашият дом.
И пак притисна устните си към нейните.
Том погледна през масата към кухненския часовник. Беше малко след десет. Сгъна вестника.
— Предполагам, че няма да дойде — каза той, — така че най-добре ще бъде да си лягам. — Стана. — Момчетата от съюза ми казаха, че всеки момент може да ме направят надзирател, затова отивам да спя. Не върви аз да закъснявам за работа.
Елън подсмръкна презрително.
— Ако много слушаш онези комунисти от работническия съюз, ще имаш късмет, ако въобще останеш на работа.
— Много са добри хората и ти не можеш да го отречеш. Те бяха тези, които уредиха да ходя не по половин ден, а целодневно. Те именно защитават работниците.
— Комунистите са безбожници — отсече тя. — Отец Хедли ми каза, че били против църквата, защото не вярвали в Бога. Каза, че само си играели с работниците, докато вземат властта, като в Русия. След това щели да затворят църквите и да направят всички ни роби.
— И какво ако го сторят? — запита той. — Не виждам отец Хедли да ми е намерил работа или да ни плаща сметките. Не, съюзът бе този, който ми даде работа и се погрижи да получавам достатъчно, за да си плащам наема и да купувам храна, пет пари не давам как ги нарича отец Хедли, щом лично за мен са добри.
Тя се усмихна горчиво.
— Хубаво семейство имам. Съпруг-комунист и дъщеря, която никога няма време да се прибере вкъщи.
— Може би е заета — защити я неубедително Том. — Знаеш, че заема отговорна длъжност. Не заяви ли сестрата от „Сейнт Мери“ при дипломирането й, че е имала голямо щастие да работи при такъв виден доктор?
— Да, но все пак трябва да намира време да се връща вкъщи от време на време. Готова съм да се обзаложа, че не е посещавала литургия, откак напусна „Сейнт Мери“.
— Откъде знаеш? — запита ядосано Том. — „Сейнт Пол“ не е единствената църква в Сан Франциско.
— Зная — упорстваше тя. — Чувствам го. Не иска да се прибере да ни види. Печели толкова пари сега и се срамува от нас.
— Че с какво пък би трябвало да се гордее? С твоите вечни опявания за религията ли, или с хулиганите, които не престават да се хилят зад гърба й, когато минава? Мислиш ли, че това би накарало едно младо момиче да иска да се прибере вкъщи?
Елън не му обърна внимание.
— Не е редно едно младо момиче да се отдалечава така от къщи — не се предаваше тя. — И двамата знаем какво става горе на хълма, където всеки спи с жената на другия и пиянства. Знаеш, че и аз чета вестници.
— Джени е добро момиче. Тя не би направила такова нещо.
— Не съм много сигурна. Понякога вкусът на изкушението е като лъжица мед. Достатъчна е да подслади езика ти, но недостатъчна, за да ти напълни устата. И двамата знаем, че тя е вкусила изкушението.
— Ти все още не й вярваш, така ли? — запита горчиво той. — Готова си да приемеш по-скоро изявленията на онези хулигани, отколкото тези на дъщеря ти.
— Тогава защо не се яви в съда? Ако нямаше малко истина в казаното от тях, тя нямаше от какво да се бои. Но не, тя взема хилядата долара и се оставя да й лепнат етикета „курва“.
— Знаеш не по-зле от мен защо не се яви — отговори й Том. — Можеш да благодариш на своята църква за това. Не пожелаха да се явят в съда да свидетелстват за нея. Не, бояха се, че това може да не се хареса на бащите на онези хулигани и те да спрат седмичните си дарения.
— Църквата я изпрати в колежа. И те й намериха тази работа. Изпълниха задължението си.
— Тогава от какво се оплакваш?
Тя остана притихнала за миг; чу го как си пуска обущата ядосано на пода, докато се събличаше в спалнята. После стана от стола и провери нагревателя. Една гореща баня би успокоила отчасти болките й; това отвратително, влажно есенно време караше артрита й да се обажда. Извади клечка кибрит и коленичи пред нагревателя. Драсна я и завъртя кранчето. Пламъкът се захвана за миг, после замря в тъжно жълто кръгче. Погледна газомера. Бяха свършили газта. Червеното флагче сочеше нагоре. Стана и отиде да си вземе портмонето. Отвори го и затърси из него. Нямаше монети по четвърт долар, само по пет цента. За миг помисли да поиска от Том, после сви рамене. Омръзнали й бяха неговите богохулства. Ще мине и без баня. Ще се изкъпе сутринта, когато се върне от литургия. Влезе в банята и използва остатъка от горещата вода да си измие лицето. Том стоеше в кухнята, гол до кръста, когато тя се промъкна покрай него и затвори вратата на спалнята след себе си.