Том влезе в банята и започна шумно да се мие. Изведнъж водата охладня. Том изруга и бързо се избърса, после затърси из джоба си монета от четвърт долар. Присегна и пусна монетата в газомера; видя как червеното флагче на циферблата изчезна. Кимна доволен.
На сутринта щеше да включи нагревателя и за няколко минути щеше да има достатъчно гореща вода за бръснене. Излезе от банята, оставяйки вратата отворена, без да долови лекото съскане под нагревателя.
Сгъна си панталоните на стола и седна на леглото. След малко се изпъна с въздишка. Рамото му докосна Елън и той почувства как тя се дръпна.
Ех, да я вземат дяволите, помисли той, като се обърна с гръб към нея. Може би комунистите бяха прави с идеите си за свободната любов. Тогава на човек нямаше да се налага да се примирява с жена като нея.
Очите му започнаха да натежават. Долови тихото й, равномерно дишане. Вече бе заспала. Той се усмихна на себе си в мрака. При свободната любов би могъл да има всички жени, които пожелае. Другояче би се държала тя тогава, клепачите му натежаха и се затвориха и той последва жена си в съня. И в смъртта.
Джени се изправи в леглото, притискайки чаршафа към голото си тяло, и загледа с широко отворени, изплашени очи жената, която бе застанала на прага. От другата страна на леглото Боб вече закопчаваше припряно ризата си.
— Да не си помислила, че ще ме остави заради теб? — крещеше тя на Джени. — Да не мислиш, че си първата? Не ти ли е казал колко пъти вече го заварвам така? — В гласа й прозвуча презрение. — Или сигурно си въобразяваш, че е влюбен в теб?
Джени не й отговори.
— Кажи й, Робърт — каза разгневено жена му. — Кажи й, че тази вечер искаше да се любиш с мен и когато ти отказах, ти изтича тук. Кажи й.
Джени вторачи поглед в него. Лицето му беше бяло и той не погледна към нея. Грабна сакото си от стола и тръгна към жена си.
— Разстроена си. Нека те отведа у дома.
У дома. Джени почувства гадене в стомаха. Нали това беше у дома — неговият и нейният дом? Той го беше казал. Тук се любеха, тук бяха заедно. А той говореше за друго място. Друго място.
— Винаги съм разстроена, нали, Робърт? И винаги ми обещаваш, че вече няма да се повтори. Но аз те познавам, нали? Добре — каза тя внезапно с твърд и леден глас. — Ще си идем. Но първо ще й кажеш.
— Моля ти се, мила — бързо запротестира той. — Друг път. Не сега.
— Сега, Робърт — хладно рече тя. — Сега или целият свят ще научи за доктор Грант, шарлатанина, абортаджията, великия любовник.
Той се изви и погледна Джени в леглото.
— Ще трябва да напуснете, мис Дентън — започна дрезгаво той. — Виждате ли, аз не ви обичам — каза той с напрегнат глас. — Обичам жена си.
И почти в същия миг, когато вратата се затвори зад него, в другия край на града, в една стара сграда стана експлозия. След като пожарникарите измъкнаха овъглените трупове от огъня, те направиха заключението си. Жертвите бяха имали щастие. Смъртта им беше настъпила преди избухването на пожара.
9.
Чарлз Стенхърст беше на осемдесет и една години, когато срещна Джени Дентън. Беше осем часа през една проклета утрин на 1936 година и той се намираше в операционната зала на клиниката „Колтън“ в Санта Моника. Беше пациентът току-що поставен на операционната маса, а тя работеше като старша сестра в хирургията.
Усети ги как пристягат краката му и как бързо сложиха един чаршаф така, че дори и ако мръднеше глава, не можеше да види долната половина на тялото си. Когато свършиха, той я видя как идва някъде отзад и как застава откъм краката му. Тя вдигна чаршафа.
В първия момент се смути от безразличието, с което оглеждаше интимните му органи. След пет съпруги, безброй любовници и повече от четиридесет деца, за които беше сигурен, но от които само осем от браковете му, изглеждаше някак нелепо някой да го гледа така безразлично. Толкова живот беше избликнал от този извор.
Тя пусна чаршафа и вдигна поглед. Шеговита закачливост проблесна в нейните интелигентни сиви очи и той знаеше, че е разбрала.
Тя заобиколи масата, застана до него и му измери пулса. Той насочи очи към нея, а тя се загледа в часовника.