— Аида, запознай се с Джени Дентън.
— Приятно ми е — поздрави Джени. Видя една жена пред прага на шейсетте години, семпло, но скъпо облечена. Жената се извърна и й отправи топла и приятелска усмивка, но Джени изведнъж изпита чувството, че едва ли нещо е убягнало на този бегъл поглед.
Тя се обърна към Стенхърст.
— Това ли е момичето, за което ми спомена по телефона?
Стенхърст кимна.
Жената се обърна отново към Джени. Този път погледът й бе определено изучаващ. Ненадейно тя се усмихна.
— Може да си си загубил яйцата, Чарли — каза тя съвсем спокойно, — но явно не си си изгубил вкуса.
Джени ги зяпна с отворена уста. Стенхърст се разсмя и в този момент прислужникът влезе с един стол.
— Помогни на мисис Шварц, Джъдсън.
Прислужникът се поклони и излезе. Стенхърст се обърна към Джени.
— Предполагам, че се чудиш какво става?
Джени кимна, все още неспособна да проговори.
— Преди двайсет и пет години Аида Шварц ръководеше най-добрия публичен дом на запад от Чикаго.
Мисис Шварц присегна и го тупна по ръката.
— Чарли помни всичко — каза тя на Джени. — Помни дори и това, че не пия никога нищо друго, освен подсладено шери. — Погледна чашата на масата пред него. — Предполагам, че и ти все още пиеш шампанско с лед във високи чаши.
Той кимна.
— Старите навици са като старите приятели, Аида, човек трудно ги зарязва.
Прислужникът постави чаша пред нея. Тя я поднесе изискано към устните си и отпи. Погледна прислужника и му се усмихна.
— Благодаря ви.
— Аз ви благодаря, мадам.
Тя вдигна вежди, приятно изненадана.
— Много е хубаво — обясни тя. — Да знаеш колко е трудно да се намери един свестен коктейл дори в най-скъпите заведения. Изглежда, че дамите сега не пият друго, освен мартини. — Потръпна. — Ужасно. По мое време една дама не би помислила дори да вкуси подобно нещо.
Стенхърст погледна Джени.
— Аида никога не разрешаваше на момичетата си да пият друго, освен шери.
— Уискито замайва разсъдъка — вметна Аида. — А на моите момичета не се плащаше, за да пият.
Споменът накара стареца да се закиска.
— Вярно е, Аида, спомняш ли си преди войната, когато идвах за масаж на простатата?
— Как да не помня — усмихна му се тя.
Той погледна Джени през масата.
— Бях позакъсал и един лекар ми препоръча масаж за простатната жлеза три пъти месечно. Първия път отидох в кабинета му. След това реших, че ако трябва да ми правят масаж, поне да му се наслаждавам. И така, три вечери в седмицата поверявах лечението си на Аида.
— Това, което не ви каза — добави Аида, — е, че лекуването страшно го възбуждаше. А моите момичета бяха обучени никога да не разочароват гостите. Когато Чарли се явил за преглед при лекаря след две седмици и му обяснил, лекарят страшно се разстроил.
Стенхърст продължаваше да се смее.
— Лекарят каза, че щял да изправи Аида пред съда и да я обвини в практикуване на медицина, без да има право за това.
Мисис Шварц присегна и нежно потупа Стенхърст по ръката.
— А спомняш ли си Ед Бери?
— Разбира се. — Той се изкиска и отново погледна Джени. — Ед Бери беше един от закостенелите южняшки баптисти, които не виждат по-далеч от върха на носа си и всяко нещо анатемосват като грях. Е, в навечерието на едни избори, в които Ед се бореше да стане губернатор с една програма за страхотни реформи, използвах възбудата му и го склоних да пийнем; към полунощ той вече ронеше пиянски сълзи. Тогава, без да му казвам къде го водя, отидохме при Аида. Той никога не забрави визитата си.
Стенхърст така се разсмя, че чак сълзи се появиха в очите му.
— Бедният Ед, никога не разбра, кое го е провалило. Загуби изборите, но това въобще не го разстрои. В деня, когато Аида затвори заведението, след като влязохме във войната, той беше долу на бара и ридаеше, сякаш е дошъл краят на света.
— Това беше в доброто старо време — обади се Аида. — Дни каквито никога вече няма да видим.
— Защо затворихте? — полюбопитства Джени.
— По няколко причини — каза сериозно Аида, обръщайки се към Джени. — По време на войната и след нея имаше премного свободна конкуренция. Като че ли всички момичета го бяха ударили през просото. Стана много трудно да намериш момичета с интерес и влечение към професията, за да се поддържа високият стандарт, който исках да поддържам. Бяха просто обикновени уличници. Тъй като не се нуждаех от пари, закрих заведението.