— Аида е много заможна жена. Тя вложи всичките си пари в недвижими имоти и жилищни сгради, тук и в повечето големи градове на страната. — Стенхърст вдигна поглед към нея. — Приблизително колко пари имаш сега, Аида?
Тя сви рамене.
— Около шест милиона долара, горе-долу — отговори небрежно тя. — Благодарение на теб и неколцина приятели.
Стенхърст се ухили.
— И така, Джени, все още ли смяташ да се върнеш в болницата?
Джени не му отговори.
— Е, Джени? — настоя той.
Джени изгледа продължително най-напред него, после Аида. Те я наблюдаваха напрегнато. Поиска да заговори, но не успя. Думите не излизаха от устата й.
Ненадейно мисис Шварц присегна и я погали по ръката окуражително.
— Дай й малко време да си помисли, Чарли — каза нежно тя. — Това е решение, което едно момиче трябва само да вземе.
Странна привързаност се четеше в очите на Стенхърст, когато ги насочи към Джени.
— Ще трябва да избърза с решението си — каза тихо той. — Не остава много време.
Той не знаеше в момента колко, но се оказа точно два дни.
Изви глава да я види, когато тя влезе в стаята му два дни по-късно.
— Днес мисля да остана в леглото, Джени — каза той с притихнал глас.
Тя дръпна завесите на прозореца и го погледна на светлината, която заля леглото. Лицето му беше бяло, а кожата се бе изпънала върху костите му като сух пергамент. Полузатвори очи, сякаш светлината му причиняваше болка.
Тя мина отстрани на леглото и погледна надолу.
— Искаш ли да повикам доктора, Чарли?
— Какво може да направи той? — попита Стенхърст, а по челото му изби пот. Тя взе кърпа от нощната масичка и изтри лицето му. После дръпна одеялото и надигна старомодната му нощница. Чевръсто смъкна торбичката и видя как очите му се приковават в нея, докато я отнасяше към банята.
— Много е зле, нали? — попита той, приковал очи в нея, когато тя се върна.
— Доста.
— Зная — прошепна той. — Погледнах, преди да влезеш. Беше ужасно черна.
Тя плъзна ръка под него и го подкрепи, докато му оправяше възглавницата. После внимателно го отпусна.
— Не зная. Някои сутрини съм я виждала и по-лоша.
— Не ме занасяй. — Той затвори за миг очи и пак ги отвори. — Имам някакво предчувствие, че ми е дошло времето — едва промълви той, приковал очи в лицето й.
— Ще ти стане по-добре, ако ти дам малко портокалов сок.
— По дяволите — изломоти разпалено той. — Кой тръгва за ада с портокалов сок? Дай ми шампанско!
Тя мълчаливо остави чашата с портокалов сок и взе една висока чаша. Напълни я с кубчета лед от термоса и я доля с шампанско. Мушна в чашата една стъклена сламка и се накани да му помогне.
— Все още мога сам да си държа любимата напитка — каза той.
Телетипът в ъгъла на стаята затрака. Тя отиде до него и надникна отгоре.
— Какво е? — запита той.
— Някаква реч, която Лендън произнесъл на приема на републиканците снощи.
— Изключи го — ядоса се той. Подаде й чашата, тя я взе и я остави на масичката. Телефонът зазвъня. Тя вдигна слушалката.
— Главният редактор от Лос Анжелос — съобщи тя. — Обажда се по повод на вчерашното ти повикване.
— Кажи му, че искам Дик Трейси да бъде прехвърлен на работа в тукашния ми вестник. — Тя кимна и повтори нареждането в слушалката, след което затвори. Обърна се към него и видя, че лицето му пак се е обляло в пот.
— Синът на Чарлз ме накара да му обещая, че ще му телефонирам, ако сметна за необходимо.
— Недей! — отсече той. — За какъв дявол ми е да злорадства над мен? Кучият му син от години чака да пукна. Иска да сложи ръка на вестниците. — Той се изкиска беззвучно. — Обзалагам се, че веднага след погребението този глупак ще насочи вестниците в полза на Рузвелт.
Болезнен спазъм премина през него и той се изправи рязко в леглото.
— Ох, Господи! — възкликна той и се улови за корема. Ръката й мигновено обви раменете му и го подкрепи, докато другата ръка опипваше за спринцовката с морфин.
— Още не, Джени, моля те!
Тя го погледна и върна спринцовката на масичката.