— Добре — съгласи се тя. — Кажи ми кога.
Той пак се отпусна на възглавницата и тя му изтри изпотеното лице. Затвори очи и притихна. После пак ги отвори и в тях тя видя уплаха, каквато не бе забелязвала преди.
— Струва ми се, че се задушавам! — измъкна се от гърлото му, а ръката му се насочи към устата.
Без да се обръща, тя бързо присегна към дренажния тампон на масичката зад нея и го поднесе към устата му. Той се закашля, сгърчи се и изплю една възчерна храчка жлъчка. Тя свали тампона и му изтри устата и брадата, след което го отпусна на възглавницата.
Той вдигна към нея насълзените си очи и положи усилия да се усмихне.
— Господи! — прошепна дрезгаво той. — Имаше вкус на пикня.
Тя не му отговори и той уморено притвори очи. Видя го да потръпва от болка. След известно време той заговори със затворени очи.
— Знаеш ли, Джени — прошепна, — мислех, че най-сладката агония е, като се изпразва човек. Но тази обещава да е много по-сладка.
Отвори очи и я погледна. Ужасът бе изчезнал от тях и бе отстъпил място на дълбоко, мъдро спокойствие. Усмихна се бавно.
— Хайде, Джени — каза тихо. — Сега!
Приковала очи в него, тя присегна зад гърба си към спринцовката. Намери автоматично хлътналата вена и заби иглата в нея. Взе втора спринцовка. Той й се усмихна, когато видя какво държи и прошепна:
— Благодаря ти, Джени.
Тя се наведе и целуна бледото влажно чело.
— Сбогом, Чарли.
Той пак се отпусна на възглавницата и затвори очи, докато тя заби втората игла в него. На леглото имаше шест празни ампули. Тя остана притихнала, с пръсти върху пулса му, чувствайки как той все повече и повече отслабва. Най-сетне спря напълно. Тя изгледа стареца за миг, после му затвори клепачите и го зави презглава с одеялото.
Изправи се, мушна ампулите в джоба на престилката, уморено прекоси стаята и вдигна слушалката.
Прислужникът я пресрещна в коридора на път за стаята й. В ръката си държеше плик.
— Мистър Стенхърст ме помоли да ви предам това, мис Дентън. Даде ми го, преди да дойдете на работа тази сутрин.
— Благодаря ви, Джъдсън. — Тя затвори вратата след себе си и разкъса плика, докато прекосяваше стаята. Вътре имаше пет банкноти по хиляда долара и писмо, написано с разкривения му почерк.
„Скъпа Джени,
Сега вече вярвам си схванала причината, поради която поисках да останеш при мен до края. Едно нещо, което никога не можах да разбера, е това криворазбрано милосърдие, проповядвано от мнозина, което само удължава агонията от настъпващата смърт.
Прилагам заплатата ти до раздялата ни. Можеш да я използваш, както пожелаеш — като бели пари за черни дни, докато си похабяваш живота в грижи за другите без отплата, или — ако притежаваш поне половината от разума, който смятах, че имаш, и си поне наполовина жената, за каквато те мислех — да ги използваш за обучението си при Аида, чието училище, поради липса на друго име, ще нарека «Стенхърст Колидж», и оттам да заживееш живот, какъвто ти подобава.
Оставам с благодарност и признателност.
Все така, с писмото в ръка, тя отиде до гардероба и измъкна куфара. Постави го на леглото и бавно започна да прибира дрехите си в него. След по-малко от час слезе от таксито и изтича по стълбите на църквата, намествайки шалчето, което бе сложила, на главата си. Прекръсти се, когато влезе в църквата, после забърза към амвона и зави наляво към статуята на Светата Дева.
Там коленичи, сключи ръце за молитва и наведе глава. После се изви, взе свещ от поличката, поднесе я до една вече запалена и когато се разгоря, я сложи между другите пред статуята. Пак се поклони и коленичи за миг, обърна се и забърза навън. На вратата потопи пръсти в Светената вода и ги опря до челото си, после отвори чантата и мушна една банкнота в прореза на кутията за волни помощи.
Вечерта свещеникът остана приятно изненадан. В кутията, сред сребърните и медни монети, лежеше сгъната банкнота от хиляда долара.
Сивият Ролс-Ройс бе паркиран пред старата къща на Дейлхърст авеню в Уестууд, когато Джени пристигна с таксито. Тя слезе, плати на шофьора, отиде до вратата и остави куфара, преди да натисне звънеца.
Някъде от вътрешността на къщата долетя звън. Вратата се отвори и една прислужница каза:
— Оттук, мис.
Аида седеше на кушетката пред малка масичка, на която имаше поднос с чай и бисквити.