Сети се за Аида и един номер, който тя я бе карала да прави пред малка, но избрана група богаташи от Ню Орлинс.
— О, работила съм и по-рано пред публика. — После видя изненадата на лицето му. — Когато бях в колежа — добави сухо тя. Пак се загледа в Боб Хоуп. Споменът някак подобри настроението й.
Ал се обърна към застаналия до него войник:
— Знаете какво да направите сега, нали, сержанте?
— Всичко си знам, мистър Петрочели.
— Добре — каза Ал. Погледна към естрадата. Хоуп привършваше номера си. Ал се обърна отново към сержанта и като по вълшебство в ръката му се появи една двайсетдоларова банкнота. — Слезте сега долу, някъде на първия ред. И не забравяйте. Говорете високо и ясно.
— Да, мистър Петрочели — отвърна войникът, докато двайсетачката изчезваше в джоба му.
— Ако всичко мине добре, след представлението те чака още толкова.
— За още една двайсетачка, мистър Петрочели — увери го войникът, — съм готов на всичко. Ще ме чуят чак в Аляска.
Ал кимна нервно и насочи вниманието си към естрадата, когато войникът мина зад декорите. Хоуп тъкмо се канеше да представи Джени.
— А сега, момчета — започна той по микрофона, — гвоздеят на нашата програма… — замълча за миг, протягайки ръка да усмири надигащата се буря от аплодисменти. — Причината, която ни е събрала тук. Дори и целият офицерски състав. — Изчака смехът да замре. — Да погледаме едно момиче!…
— И така, момчета — продължи той, — когато казах най-напред във Военното министерство кой ще дойде тук тази нощ, те възразиха: „О, не, мистър Хоуп. Просто нямаме достатъчно предпазни колани за толкова много столове“. Но аз ги успокоих. Казах им, че нашите войници знаят как да се оправят във всяка ситуация. — Пак се понесе смях, но този път той прозвуча очаквателно. Хоуп протегна ръце. — И така, приятели, разрешете да ви представя…
Прожекторите изведнъж загаснаха и само един от тях освети главата на Джени, излизаща зад завесата.
— Стягайте коланите, момчета! — извика Хоуп. — Джени Дентън!
Естрадата потъна в мрак, разкъсан само от светлината на следящия Джени прожектор. Откъм публиката се понесе рев, когато тя внимателно и колебливо, по дълго репетирания начин, пристъпи на сцената, загърната напълно в коженото палто.
Шумът се разля край нея и тя усети трептенията му по дъсчената сцена под краката си, когато застана пред микрофона. Остана тихо там, загледана в тях, а русите коси на момчешката й фризура поглъщаха и отразяваха светлината. Войниците започнаха да реват, да тропат и да свирят с уста.
След няколко минути, през които нямаше никакви изгледи шумът да стихне, тя се наведе над микрофона.
— Ако ми дадете само една минутка — каза тя с нисък глас, оставяйки палтото да се плъзне от едното й рамо, — ще си съблека палтото.
Шумът стана още по-силен, когато тя бавно и небрежно свали палтото. Остави го да падне на сцената зад нея и застана така, по бялата си лъскава вечерна рокля, изпъната по тялото. Пак се наведе над микрофона и едната от презрамките се изплъзна от рамото й. Тя веднага я задържа.
— Смущаващо положение. Никога не съм била сред толкова много мъже.
Те изреваха възторжено.
— Сега не зная какво да правя — каза тя с тих глас.
— Не прави нищо, малката, — провикна се гръмогласно някой от първата редица. — Само постой така!
Отново настъпи невъобразим шум, а тя се усмихна и се загледа по посока на гласа. Изчака шумът да поутихне.
— Ще ми се да ви изпея една песен — изрече тя. — Искате ли да я чуете?
— Да! — долетя отговорът от хиляди гърла.
— Добре — каза тя и се придвижи по-близо до микрофона, като пак улови падащата презрамка. — Представете си за миг, че сте си у дома, слушате радио, затваряте очите…
— Да затворим очи ли? — пак изрева гръмогласникът. — Малката, ние може да сме в армията, но не сме луди!
Тя се усмихна безпомощно при новия взрив от смях и оркестърът засвири. Светлият кръг бавно се затвори само около лицето й, всички се умълчаха. Оркестърът бе превъзходен. Мелодията — популярна стара песничка, аранжирана в ритъм „бегин“, така че пианото, духовите инструменти и цигулките изпълняваха мелодията под ритъма на барабаните и големия контрабас.
Тя влезе в такт, с полузатворени в осветения кръг очи и навлажнена долна устна.