— Престани с тези глупости, Дан. И двамата знаем, че сценарият си струва, само ако успеем да наемем подходяща изпълнителка. И двамата знаем също така коя е тя.
— Дентън — пресече го Пиърс. — И аз така мисля. Затова ти го дадох. Тя има договор с твоето студио.
— Но Джонас има решителната дума. И вече няколко пъти отхвърли много подходящи филми.
— Какво е решил да прави? — запита Пиърс. — Да я скрие и да я пази за себе си? Не може да се постъпва така с една звезда. Рано или късно, тя ще излезе.
Бонър сви рамене.
— Ти го познаваш. Никога не обяснява постъпките си.
— Може би сценарият ще му хареса.
— Дори и да му хареса — настоя Бонър, — щом разбере, че ти си замесен, цялата работа отива на вятъра.
— Ами ако малката настои да играе тази роля?
Бонър сви рамене.
— Можем само да гадаем. Но аз няма да й го дам. Не искам да си навличам неприятности, с който и да било сценарий. Колкото и да е добър, винаги ще се намери някой по-добър.
Пиърс го изгледа и месестите му устни се свиха.
— Имам една идея, която би я накарала да помисли за нас — започна той. — Напипал съм…
Бонър го спря.
— Не ми казвай. Ако стане, нека бъда приятно изненадан. Не искам да знам нищо предварително.
Пиърс го изгледа, за миг, после се отпусна на стола. Взе менюто.
— Добре, Морис — каза той усмихнат. — Какво ще хапнеш?
Пощата бе оставена на малкото бюро във всекидневната, когато Джени се върна от студиото. Тя пристъпи към бюрото и седна там.
— Ще вечеряме към осем и половина — нареди тя. — Преди това искам да се изкъпя и да си отпочина.
— Si, senorita — отговори Мария и излезе с клатушкащата си походка.
Джени погледна пощата. Имаше два плика, един голям, който опитът й подсказа, че съдържа ръкопис, и едно писмо. Най-напред отвори писмото. Бланката отгоре бе написана: КОЛЕЖ ЗА МЕДИЦИНСКИ СЕСТРИ „СЕЙНТ МЕРИ“. Очите й се плъзнаха по страницата. Разпозна прецизния почерк на сестра М. Кристофър.
Скъпа Джени,
Искам само накратко да ти изразя благодарността си и тази на студентките и персонала на „Сейнт Мери Колидж“ за специалната прожекция на филма, която бе така любезна да уредиш.
Преподобната майка и сестрите, включително и аз, бяхме силно впечатлени от внушителната любов към вярата на нашия Спасител, така умело пресъздадени в твоето изпълнение; изобразяването на това, сигурна съм, е най-точното, но и най-трудното за постигане. Жалко само, че създателите на филма са счели за необходимо да включат няколко сцени, които считаме за излишни при описанието на историята на Мария Магдалена. Но, общо взето, сме извънредно щастливи, че в тези тежки времена можахме да видим такава благородна демонстрация на спасителното милосърдие, което се намира в любовта към Бога.
Ето че трябва да приключа, тъй като след малко постъпвам дежурна в хирургията. От началото на войната всички ние, в колежа и в болницата, работим по две смени поради недостиг на персонал. Но с божията милост ще удвоим жалките си усилия, за да разширим Неговата милост.
Преподобната майка ти изпраща сърдечната си благословия и се моли да продължаваш да имаш успех и щастие в новата си професия.
Образът на строгото, наблюдателно лице на сестрата премина през ума й заедно с носталгичната болка за годините, прекарани в колежа. Струваше й се, че всичко е било много отдавна, сякаш сега тя беше съвсем друг човек, не нервното момиче с големите очи, пристъпило някога в кабинета на Преподобната майка.
Припомни си спокойните часове, посветени на учене, дългите часове на обучение и изморителните часове на изтощителна работа в болницата. Неведнъж бе плакала от отчаяние, че не й се удава да усвои целия преподаван материал. Именно в такива моменти суровата маска изчезваше от лицето на сестрата и тя поставяше успокоително ръка на рамото на девойчето.
„Работи усърдно и се моли често, Джени, казваше нежно тя, и ще се научиш. В теб има дарба за тази професия.“
И тя се чувстваше успокоена, силите й се връщаха, когато гледаше как щедро сестрата се раздава на всички — пациенти и ученички. Струваше й се, че в който и час на деня или нощта да дежури, сестра Кристофър винаги беше наоколо.