Кълба тежък дим заизлизаха от вратата. Внезапно се чу трясък и пламък изскочи от вратата, когато сухите като прахан дърва се подпалиха.
Той тръгна по пътя, качи се на фургона и подкара към града. След няколко километра, когато изкачи билото на едно възвишение, се обърна назад.
Ярък, портокалов пламък се издигаше към небето на мястото, където се беше намирал неговият дом.
5.
Вкара фургона в задния двор на Олсъновата конюшня. Слезе и се отправи към близката къща. Изкачи задните стъпала и почука на вратата.
— Мистър Олсън! — извика той.
Една сянка затъмни светлината на прозореца. Вратата се отвори и Олсън застана на прага.
— Макс! — възкликна той. — Какво правиш тук?
Макс впери поглед в лицето на Олсън.
— Убиха мама и татко! — каза той.
— Убиха? — възкликна удивен Олсън. — Кой ги уби?
Привлечена от гласа на мъжа си, мисис Олсън се появи на прага до него.
— Тримата мъже — каза Макс. — Те ме попитаха и аз им казах как да стигнат до вкъщи. И те ги убиха. — Той се подпря и гласът му почти секна. — И откраднаха коня на татко, а също пушката и пистолета му.
Мисис Олсън прозря ужаса, скрит зад привидното спокойствие на момчето. Тя изблъска мъжа си и посегна към Макс.
— Влез вътре, ще ти приготвя нещо топло за пиене — каза тя.
Той я погледна в очите.
— Нямам време, г’жо — каза. — Трябва да ги настигна. — Обърна се към Олсън. — Долу в двора съм докарал мулетата, фургона, четири овци и шестнайсет пилета. Ще ми дадете ли сто долара и петнистия кон за тях?
Олсън кимна.
— Ха, разбира се, момчето ми — каза той. Само мулетата и фургонът струват тройно повече. — Даже ще ти дам дорестия кон, ако искаш. — Той е по-добър. Ще добавя и едно седло.
Макс поклати глава.
— Не, благодаря, мистър Олсън. Искам пони, което да мога да яздя без седло и което да е свикнало с прерията. Няма да го претоварвам и така ще се движа по-бързо.
— Дадено, щом така искаш.
— Мога ли да получа парите сега? — попита Макс.
— Разбира се, момчето ми — отвърна Олсън и се накани да влезе.
Гласът на мисис Олсън го спря.
— О, не, не може! — каза тя и здраво издърпа Макс в къщата. — Най-напред ще похапне нещо. След това ще се наспи. Има достатъчно време до сутринта.
— Но те ще се отдалечат много дотогава — възрази Макс.
— Няма! — каза тя с женската си логика. — И те трябва да спрат някъде за сън. Няма да вземат повече преднина от тази, която имат в момента.
Тя затвори вратата зад него и го заведе до масата. Бутна го в един стол и постави чиния супа пред него. Той започна да се храни автоматично.
— Ще изляза да завържа добитъка — каза мистър Олсън.
Когато се върна в къщата, Макс бе заспал, положил глава на кръстосаните върху масата ръце. Мисис Олсън направи знак на мъжа си да мълчи.
— Не бива да го оставяш да гони онези мъже самичък — прошепна тя.
— Трябва да тръгвам, г’жо! — долетя гласът на Макс през рамото й.
Тя се изви и го погледна.
— Няма! — викна тя. — Те са възрастни хора и могат да те очистят. Я се виж, ти си още дете!
Той я загледа в лицето и за пръв път тя долови гордостта, която бликаше дълбоко в тъмносините му очи.
— Достатъчно ми напакостиха те, г’жо — каза той. — Аз съм на шестнайсет, а в племето на майка ми, когато момчето стане на шестнайсет, то не е вече момче. То е вече мъж.
На втория ден след като излезе от Додж, той забави хода на понито и внимателно огледа пътя отстрани. След няколко минути спря и слезе отново. Внимателно изучи пътя.
Четирите коня бяха спирали тук. Бяха се поразтъпкали наоколо, след което двата бяха продължили по пътя към Вирджиния сити. Другите два се бяха насочили на изток през прерията.
Пак яхна понито и препусна из прерията, следейки с поглед дирята, докато видя това, което търсеше. Единият от конете беше този на баща му. Разпозна ясно отпечатъка на подковата върху меката почва. Той беше по-слаб от другите, което означаваше, че конят не се язди, а се води. Означаваше също, че мъжът отпред е главатарят, иначе не биха му позволили да вземе коня, който беше най-голямата ценност от задигнатото.
Няколко километра по-нататък, следвайки дирята, той забеляза конски изпражнения. Спря понито и скочи. Ритна ги с крак. Не бяха на повече от седем часа. Бяха напредвали по-бавно, отколкото бе предположил. Метна се на понито и го пришпори.