— Какво смятате да правите? — запита сводникът.
— Да правя ли? — глухо повтори Дорт. Погледна сводника, а след това хората около масата. Не можеше да избяга вече. Стореше ли го, всичко отиваше по дяволите. Авторитетът, положението му в това разкапано общество. — Да правя? — повтори този път по-решително и убедено. — Ще направя това, което трябваше отдавна да свърша, още преди една година. Ще го убия. — Той се обърна към сводника. — Къде е сега?
— Ще ви заведа при него — угоднически предложи сводникът.
Другите край масата се спогледаха и мълчаливо станаха.
— Почакай, Том! — каза единият от тях. — Ще дойдем с теб. Може да стане весело.
Когато пристигнаха в хотела, Макс вече го нямаше. Но регистраторът им каза къде ще го намерят на следващия ден, в двора на кланицата, в два часа. Той трябвало да се срещне с него там, за да получи един долар за стаята.
Том метна един сребърен долар върху тезгяха.
— Ето ти долара — каза той. — Аз ще го прибера вместо теб.
Фарър се облегна на оградата и загледа Макс, който вкарваше юниците в обора. Един мъж застана на оградата до него.
— Това момче има шесто чувство за конете — каза Фарър, без да поглежда към новодошлия.
Мъжът уклончиво произнесе:
— М-да. — Той си сви цигара и я мушна между устните. — Имаш ли кибрит?
— Разбира се — каза Фарър и бръкна в джоба си. Запали клечка кибрит и я поднесе на мъжа. Ръката му замръзна, когато съгледа кесията за тютюн.
Мъжът проследи погледа му.
— Какво гледаш?
— Тютюневата кесия — каза Фарър. — Не съм виждал подобна.
Мъжът се засмя.
— Това са циците на една индианка — каза той. — Най-добре запазват тютюна влажен и свеж. Само че бързо се износват. Тази вече отъня.
Фарър се обърна, за да даде знак на Макс.
— На твое място не бих правил това — каза мъжът.
Зад Фарър се дочу шумолене и той разбра, че има и други хора. Загледа безпомощно как Макс затвори вратата след последното добиче и препусна към тях.
— Всичко е готово, мистър Фарър — заяви той с усмивка.
— Добре яздиш, момко — каза мъжът. Подхвърли тютюневата кесия към Макс. — Дръж, свий си една цигара.
Макс ловко я улови.
— Благодаря, господине — каза той и погледна към кесията, за да я отвори. Вдигна очи към мъжа, после пак погледна кесията и лицето му пребледня.
Кесията се изплъзна от пръстите му и тютюнът се разпиля по земята. Впи поглед в мъжа.
— Никога нямаше да ви позная, ако не бяхте направили това — каза тихо той. — Дорт се изсмя пресипнало.
— Заради брадата е.
Макс заотстъпва бавно.
— Да, вие сте единият от тях. Сега, ви познах.
— Аз съм единият от тях — каза Дорт и ръката му заигра по револвера. — Какво ще правим в такъв случай?
Несъзнателно Фарър и другите отстъпиха встрани.
— Не прави нищо, Макс! — дрезгаво викна Фарър. — Това е Том Дорт. Нямаш представа колко е бърз.
Макс не сваляше погледа си от лицето на Дорт.
— Няма значение колко е бърз, мистър Фарър — заяви той. — Ще го убия.
— Хващай оръжието, индианецо — нареди Дорт.
— Ще почакам! — каза тихо Макс. — Искам да умреш бавно като майка ми.
Лицето на Дорт се изчерви и пламна под горещото слънце.
— Вади револвера! — крясна пресипнало той. — Вади го, проклет мелез, син на двуцица индианска курва. Вади го, дявол те взел!
— Не бързам да те убия — кротко му отговори Макс. — Няма дори да те прострелям в главата или сърцето. Ще те прострелям най-напред в ташаците, после няколко пъти в стомаха. Искам да те гледам как умираш.
Дорт почувствува как страхът пропълзява в него. С крайчето на окото забеляза впилите поглед в сцената мъже. Взря се в Макс. Лицето на младежа излъчваше омраза, устните му бяха плътно притиснати към зъбите.
„Сега, помисли си Дорт, сега. Време е да свърша с това.“
Ръката му изведнъж посегна към револвера.
Фарър видя това движение, но колкото и бързо да отмести очи, не успя да види как револверът на Макс се оказа в ръката му. Макс стреля, преди Дорт да успее да извади своя от кобура. Оръжието падна от ръката на Дорт и той се свлече на колене в прахта, обвил с ръцете слабините си.
Макс бавно закрачи към него.