Дорт застана за миг в положение като за молитва, после вдигна ръка и я погледна. Кръв течеше между пръстите му. Насочи очи към Макс.
— Кучи сине! — изкрещя той и сграбчи револвера от прахта пред него.
Макс изчака Дорт да насочи дулото към него и стреля още два пъти.
Куршумите отхвърлиха Дорт назад и той се просна на земята, а тялото му леко се загърчи. Макс го приближи и застана, загледан в него, с още димящ револвер в ръката.
Два дни след това на Макс бе предоставен изборът да бъде съден или да се запише доброволец в армията. Говореше се за война с Куба и съдията беше голям патриот. Имаше изгледи Макс да се измъкне, като постъпката му бъде окачествена като „самозащита“. Но макар да имаше свидетели, той не искаше да рискува.
Имаше среща, на която държеше, с един мъж, чието име дори не знаеше.
7.
Невада се размърда неспокойно, със смътното усещане, че в стаята, освен него, има някой друг. Присегна по навик за цигара и когато ръката му срещна голото пространство и се плъзна долу по кушетката, се разбуди.
Мина един миг, докато си припомни къде се намира, после преметна крака през кушетката и присегна за панталоните си. Цигарите бяха в задния джоб. Сложи една в устата си и запали клечка кибрит.
Пламъкът проблясна в мрака и той видя Рина, седнала в креслото и загледана в него. Дръпна дълбоко и духна клечката.
— Защо не спиш? — запита той. Тя го изгледа любопитно.
— Не мога — отвърна. — Страхувам се.
Погледна я въпросително.
— Страхуваш ли се, Рина? От какво се страхуваш?
Тя се раздвижи в креслото.
— Боя се какво ще стане с мен.
Той се засмя тихо, насърчително.
— Всичко ти е наред. Млада си. Целият живот е пред теб.
Само лицето й проблясваше в мрака.
— Зная — прошепна тя. — И аз това си казвам. Но бедата е там, че не го вярвам.
Изведнъж тя коленичи на пода пред него.
— Трябва да ми помогнеш, Невада!
Той протегна ръка и погали косата й.
— Всичко минава с времето, Рина. — Увери я той.
Ръцете й уловиха неговата.
— Не разбираш, Невада — каза дрезгаво тя, — аз винаги съм имала това чувство. Преди да се омъжа за Корд, преди да дойда насам. Дори когато бях малко момиченце.
— Струва ми се, Рина, че всеки изпитва това понякога.
Гласът й беше все така дрезгав и изпълнен с ужас:
— Но не като мен! Аз съм различна. Ще умра млада от някаква ужасна болест. Зная го, Невада. Чувствувам го отвътре.
Невада стоеше спокойно и ръката му разсеяно галеше косата й докато тя плачеше.
— Всичко ще се промени, когато се върнеш на Изток — каза тихо той. — Ще има млади мъже там и…
Тя вдигна глава и го погледна. Първите проблясъци на утринната светлина осветиха чертите й. Очите й бяха широко отворени и блестяха от сълзите.
— Млади мъже ли, Невада? — запита тя и гласът й беше изпълнен с укор и презрение. — Те са едно от основанията да се страхувам. Не мислиш ли, че ако не беше така, щях да се омъжа за Джонас, а не за баща му?
Той не отговори.
— Всички млади мъже са еднакви — продължи тя. — Искат само едно от мен. — Устните й се дръпнаха към белите зъби и тя изплю думите към него. — Да ме чукат! Нищо друго, а само да чукат, да чукат, да чукат!
Той я изгледа вторачено, шокиран от жлъчното, разчленено на срички изговаряне на така познатата дума. После всичко отмина и той се засмя.
— Какво очакваш, Рина? — запита той. — Защо ми казваш това?
Очите й гледаха в лицето му.
— Защото искам да ме опознаеш — каза тя. — Искам да разбереш каква съм. Никой мъж не ме е разбирал.
Цигарата опари устните му. Той бързо я изгаси.
— Защо точно аз?
— Защото не си хлапак — бързо отговори тя. — Зрял мъж си.
— А ти, Рина? — запита той.
Очите й блеснаха предизвикателно, ала гласът издаваше нейната неувереност.
— Мисля, че съм лесбийка.
Той се засмя.
— Не се смей! — каза бързо тя. — Това не е лудост. Била съм с момичета, била съм и с мъже. И никога не съм била задоволявана от мъж, от никой мъж така, както от жена. — Тя се засмя горчиво. — Мъжете са такива глупаци. Толкова лесно е да ги накараш да повярват това, което желаеш. Зная всички номера.
Мъжкото му самолюбие се обади:
— Може би е така, защото никога не си попадала на истински мъж.