— Ще смъкна коня от онази скала срещу петстотин долара.
Режисьорът се опули, после се ухили.
— Сигурно сте дочули, че никой в Холивуд не ще да направи този скок.
Невада не му отговори.
— Добре! Петстотин да бъдат — каза небрежно режисьорът и се обърна към оператора.
Невада застана до главата на коня и му подаде бучка захар. Конят подуши ръката му. Той потупа коня по врата. Беше добър кон. Животното бързо реагира и всякакъв страх изчезна от него.
— Ние сме почти готови — каза режисьорът. — Приготвил съм камери, които ще покриват от всеки ъгъл, така че няма защо да се тревожите накъде да гледате. Тръгнете, когато ви дам знак.
Невада кимна и възседна коня. Режисьорът се изправи на ръба на скалата с вдигната във въздуха ръка. Изведнъж ръката падна и Невада заби шпорите в коня. Животното подскочи напред, после мина в галоп. Невада отпусна юздата и го насочи за скока.
Пришпори пак и животното се насочи надолу със стегнати крайници. Невада усети как огромното сърце на коня изведнъж затупка между краката му, когато копитата не срещнаха очакваната почва.
Животното се изви уплашено, когато започна да пада напред. Невада рязко отхвърли стремената и се метна отстрани на коня. Видя приближаващата се към него вода и се надяваше да е отскочил достатъчно далеч, така че конят да не се стовари отгоре му.
Гмурна се във водата и се остави да потъне дълбоко. Усети наблизо плясък във водата. Сигурно това беше конят. Дробовете му изгаряха, но той остана под водата още малко.
Най-после трябваше да изплува. Стори му се цяла вечност, докато стигне повърхността. Обърна глава и видя коня да лежи настрана, странно извил главата си. В погледа му имаше страшна болка.
Невада се обърна и заплува бързо към брега. Насочи се ядосан към режисьора, който сияеше усмихнат.
— Велика работа! Най-страхотният кадър, който съм заснемал!
— Гръбнакът на коня изглежда е счупен! — каза Невада. Обърна се и пак погледна към потока. Животното се мъчеше да задържи главата си над водата. — Защо някой не застреля клетото добиче? — Настоя Невада.
— Вече пратихме каубой да донесе пушка. Трябва да стигне зад оня хълм.
— Конят ще се удави преди той да пристигне — отсече Невада. — Някой да има револвер?
— Разбира се, само че никой няма да улучи. Револверът не върши работа от такова разстояние.
Невада изгледа режисьора.
— Дайте ми револвер!
Той взе подадения му револвер и го претегли в ръката си. Завъртя барабана.
— Тези са халосни — каза той. Някой му подаде куршуми. Той презареди бързо и пак отиде на брега на потока. Изстреля единия куршум по плаващо във водата дърво. Револверът биеше малко наляво. Той изчака конят пак да вдигне глава и застреля животното между очите.
Невада се върна и подаде револвера на режисьора. Едрият мъж го пое мълчаливо и извади пакет цигари. Невада си взе една, а режисьорът му поднесе клечка кибрит. Невада остави димът да изпълни дробовете му.
Един мъж тичаше задъхан към тях.
— Съжалявам, фон Елстер — каза пресипнало той. — Просто не можах никъде да открия този триков ездач. Но утре ще ви докарам друг.
— Никой ли не би каза? Той вече си изпълни номера, Пиърс. Току-що заснехме кадъра.
Пиърс се опули насреща му.
— Как е възможно? Аз току-що го оставих в…
Режисьорът отстъпи встрани, откривайки Невада.
— Ето го на. Сам вижте.
Пиърс погледна Невада, после режисьора.
— Този не е въпросният. Това е Невада Смит. Собственик на „Голямото Югозападно Родео“ и спектакъла „Дивият Запад“. — Той се обърна към Невада и се ръкува с него. — Радвам се да ви видя, Невада. — Усмихна се. — Какво ви води насам?
Невада го изгледа. Гневът отново го обзе. Замахна и Пиърс се намери на земята удивен. Вторачи поглед в Невада.
— Какво ви е влязло в главата, Невада?
— Това, което искам да знам, е колко ти бутнаха от представлението на Коди?
Фон Елстер пристъпи между тях.
— Отдавна търся човек като вас, Смит — каза той. — Продайте представлението и елате да работите при нас. Като начало ще ви плащам двеста и петдесет седмично.
Гласът на Пиърс проехтя откъм земята:
— Ами, фон Елстер. Хиляда седмично или нищо!
Невада понечи да заговори.