— Не се бой от камшика, момко — каза той. — Така силно удрям първия път, че другите девет въобще няма да ги усетиш.
Макс пристигна в Ню Орлийнс в последните дни на карнавала. Улиците бяха пълни със смеещи, блъскащи се хора и той някак попи тяхното настроение. Градът му хареса и той реши да остане няколко дни, преди да отпътува за Западен Тексас.
Остави коня в една конюшня, нае стая в малък хотел и се запъти към Латинския квартал да търси развлечения.
Шест часа по-късно излезе с чифт десятки срещу тройка седмици и с това приключи. Изгуби парите, коня, всичко, освен дрехите на гърба.
Бутна стола назад и стана.
— До тук бях, господа — каза той. — Ще ида до конюшнята да си докарам коня.
Единият от играчите вдигна поглед към него.
— Мога ли да си позволя да би запитам, сър, какво възнамерявате да правите? — поинтересува се той с мекия си южняшки акцент.
Макс сви рамене и се ухили.
— Не знам. Сигурно ще си потърся работа.
— К’ва работа?
— К’ва да е. Бива ме с коне. Оправям се и с говеда. К’вото дойде.
Играчът посочи към револвера му.
— С това как си?
— Горе-долу.
Играчът се изправи небрежно.
— Госпожа Фортуна не беше много любезна към теб тази нощ.
— Не пожелахте да й помогнете — каза Макс.
Ръката на играча се плъзна към палтото му. Той замръзна, съглеждайки насочения към него револвер на Макс. Беше се появил така изневиделица, че дори не бе усетил движението.
— Човек може да бъде пречукан за подобни лудории — кротко каза Макс. Лицето на играча се озари от усмивка.
— Бива те — отбеляза с уважение той.
Макс плъзна револвера обратно в кобура.
— Мисля, че имам работа за теб — каза играчът. — Стига да нямаш нищо против да работиш при една дама.
— Работата си е работа — каза Макс. — Времената не са за назлъндисване.
На следващата сутрин Макс и играчът седяха в гостната на най-фантастичната къща на Ню Орлийнс. Прислужница-креолка влезе в стаята.
— Госпожица Плювие ще ви приеме сега — поклони се тя. — Последвайте ме, моля.
Тръгнаха след нея по дългото, изящно стълбище. Момичето отвори една врата, поклони им се на влизане и затвори след тях. Макс направи две крачки и спря поразен.
Никога не бе виждал подобна стая. Всичко беше бяло. Облицованите с коприна стени, завесите на прозорците, мебелите, покривката от блестяща коприна на леглото. Даже килимът, застлан върху пода, беше бял.
— Това ли е младежът? — запита нечий мек глас.
Макс се обърна по посока на гласа. Жената го удиви дори повече от стаята. Беше висока почти колкото него и лицето й беше младо, много младо. А косата беше нещо неописуемо. Дълга, стигаща почти до кръста, и бяла, синкавобяла, като нишките на блестящ атлаз.
Играчът заговори с почтителни нотки:
— Мис Плювие, мога ли да ви представя Макс Санд?
Мис Плювие огледа Макс.
— Драго ми е.
— Г’жо — наведе глава Макс.
Мис Плювие го обиколи, оглеждайки го от всички страни.
— Изглежда съвсем млад — каза тя с известно съмнение.
— Извънредно способен е, уверявам ви — каза играчът. — Ветеран от войната с Испания.
Тя вдигна небрежно ръка, прекъсвайки го.
— Сигурна съм, че квалификацията му е удовлетворителна, щом го препоръчвате вие — каза тя. — Но изглежда много мръсен.
— Току-що пристигнах на кон от Флорида, г’жо — каза Макс, възвръщайки най-сетне гласа си.
— Фигурата му не е лоша — продължи тя, сякаш той не бе проговорил. Пак го обиколи. — Доста широки рамене, почти никакви бедра. Всякакви дрехи биха му стояли добре. Сигурна съм.
Тя се запъти към тоалетната масичка, откъдето беше дошла. Обърна се с лице към тях.
— Младежо — запита тя, — знаете ли в какво се състоят задълженията ви?
Макс поклати глава.
— Не, г’жо.
— Ще ми бъдете телохранител — съобщи делово тя. — Държа тук доста голямо заведение. На долния етаж имаме няколко стаи, в които господата се развличат с карти. Естествено, осигуряваме и някои други дискретни развлечения. Нашият дом се радва на най-висока репутация в целия Юг и в резултат на това много хора ни завиждат. Понякога, в желанието си да причиняват неприятности, тези хора стигат до крайност. Моите приятели ме убедиха да потърся защита.