— Разбирам, г’жо.
Гласът й стана още по-делови:
— Ще работите толкова часа, колкото и аз, и ще живеете тук, с нас. Ще получавате по сто долара на месец. Двайсет ще ви приспадаме за квартирата и храна. И в никакъв случай не трябва да имате нещо общо с дамите, които обитават този дом.
— Да, г’жо — кимна Макс.
Мис Плювие се усмихна. Обърна се към играча:
— Сега, ако бъдете, така любезен да го заведете при вашия шивач и да му поръчате шест костюма — три бели и три черни — мисля, че всичко ще бъде наред.
Играчът се усмихна:
— Веднага ще се погрижа за това.
Макс го последва. На вратата се спря и се обърна. Тя седеше пред огледалото на масичката и си решеше косата. Очите й срещнаха неговите.
— Благодаря ви, г’жо — промълви той.
— Моля ви, наричайте ме мис Плювие — хладно каза тя.
Беше три сутринта, когато Макс влезе във фоайето откъм стаите за комар, по време на нощната си обиколка. Чистачките вече работеха в стаите на долния етаж. Той спря до входната врата.
— Всичко заключено ли е, Джейкъб? — запиша той портиера, един висок негър.
— По-плътно от тъпан, мистър Санд.
— Добре. — Макс се усмихна, тръгна към стълбището, после се спря и погледна назад.
— Мистър Дарси тръгна ли?
— Не, сър — отвърна негърът. — Ще прекара нощта при мис Елеонор. Не се притеснявайте. Преместих ги в златната стая.
Макс кимна и тръгна по стълбището. През последните няколко месеца Дарси бе единственият му проблем. Младежът бе решил да не се задоволи, докато не прекара една нощ с господарката на дома. Тази вече бе по-неприятен от друг път.
Макс се спря на върха на стълбището. Почука на една врата и влезе. Господарката му бе седнала пред тоалетната масичка и една прислужница й оправяше косите. Очите им се срещнаха в огледалото.
— Всичко е заключено, мис Плювие — каза той.
Веждите й се издигнаха въпросително.
— Дарси?
— В златната стая с Елеонор, в другия край на къщата.
— Bon — кимна тя.
Макс остана загледан в нея, с разтревожен израз. Тя забеляза това в огледалото и направи знак на момичето да напусне стаята.
— Тревожиш се нещо, cheri?
Той кимна.
— Дарси — призна си той. — Не ми харесват постъпките му. Мисля, че трябва да го разкараме.
— Ха — засмя се тя. — Не можем да го сторим. Голяма клечка е.
Тя пак се засмя и пристъпи към него. Обви ръце около врата му и го целуна.
— Моят малък indien ревнува — усмихна се тя. — Не се безпокой за него. Скоро ще забрави. Така е с всички мъже. Виждала съм го да се случва и по-рано.
Малко по-късно той лежеше до нея на огромното бяло легло и очите му се наслаждаваха на красотата на прекрасното й тяло. Усещаше как пръстите му леко го галят, възпламенявайки наново вътрешния му огън. Затвори очи.
Меките й устни се плъзнаха по тялото му: до него долиташе нейният шепот: „Mon coeur, mon indien, mon cheri“. Долови насладата й, когато тя свали устните си от него. През полузатворените си клепачи виждаше замъгленото й от страст лице.
— Оръжието, което носиш, се превърна в оръдие — промълви тя, докато пръстите й продължаваха да го галят нежно.
Ръката му присегна и погали косата й. Лицето й доби израз на почти изплашен унес и той затвори очи. Усети тупкането, започнало дълбоко в него. Как можеше една жена да знае толкова много. От какъв дълбок извор идваше тази страхотна наслада? Той задържа дъха си. Насладата беше почти непоносима. Никога не беше изпитвал подобно нещо.
Откъм вратата се чу леко шумолене. Той полуобърна глава, чудейки се какво може да бъде. Изведнъж вратата се отвори и влезе Дарси.
Усети я как се претърколи от него, докато той застана в седнало положение, после чу гласа й някъде от леглото:
— Излизай веднага оттук, проклет идиот!
Дарси я изгледа глуповато. Леко се олюля със замъглен поглед. Ръката му се насочи към джоба и дъжд от банкноти полетя към пода.
— Виж, донесъл съм хиляда долара — изрече пиянски той.
Тя стана от леглото. Тръгна ядосано към него с царствена походка, без да държи сметка за голотата си. Вдигна ръка и му посочи вратата:
— Вън, казах!
Дарси не помръдна, загледан в нея.
— Господи! — измънка пресипнало той. — Как те желая!