Най-сетне Макс намери гласа си.
— Чухте мис Плювие — каза той. — Излезте веднага!
За пръв път Дарси се сети за него. Лицето му почервеня от гняв.
— Ти! — каза с набъбнал език той. — Ти! През цялото време, докато я молех, настоявах, все ти. Ти си ми се присмивал!
Изведнъж в ръката му се появи нож. Той рязко замахна и Макс се претърколи от леглото на пода в момента, когато ножът се заби в атлазените чаршафи. Макс грабна една възглавница от леглото и я сложи пред гърдите си, пристъпвайки към стола, където бе револверът му.
Очите на Дарси изгаряха от гняв.
— Присмивал си ми се през цялото време — продължаваше той. — Всеки път, когато си й го вкарвал, си ми се присмивал.
— По-добре се махнете оттук, докато не сте загазили — каза Макс. Дарси поклати глава.
— И да те оставя пак да ми се присмиваш? О, не. Сега аз ще се посмея.
Дарси пак замахна с ножа. Този път го заби във възглавницата, при което падна върху Макс, който залитна към стената. Револверът гръмна и на лицето на Дарси се изписа учудване, докато се свличаше на колене, а после се просна на пода. Голата жена изгледа Макс. Бързо коленичи до Дарси. Затърси пулса, след което отпусна ръката.
— Не беше нужно да го убиваш, глупако! — каза тя ядосано.
Макс я изгледа. Гърдите й се издигаха и спускаха възбудено, а хлътнатината между тях бе покрита с влага. Никога не бе я виждал толкова прекрасна.
— Какво трябваше да направя? — пресече я той. — Налетя ми с нож!
— Можеше да му праснеш един! — скастри го тя.
— С какво да го прасна? — сопна се той, чувствайки как яростта се надига в него. — С оръдието си ли?
Тя остана смълчана за миг, загледана в него. После се обърна и отиде до вратата. Надникна в коридора. Къщата беше притихнала. Възглавницата бе заглушила изстрела. Тя затвори вратата и бавно тръгна към него.
Той не откъсваше поглед от замъгления, чувствен израз, изписан на лицето й. Тя падна на колене пред него и той усети как устните й се впиват в плътта между бедрата му.
— Не се сърди на своята Ан-Луиз, мой необуздан, див жребецо — зашепна тя. — Вкарай ми го.
Той присегна да я вдигне и отнесе на леглото. Но тя го задържа.
— Не! — каза тя и го притегли на пода към себе си. — Тук!
За последен път се люби с нея, легнал до трупа. На сутринта Ан-Луиз Плювие спокойно го предаде на полицията.
10.
На изток, запад и юг затворът беше обкръжен от блата, покрай които кипарисите растяха високи и простираха листата си над тъмната водна повърхност. Единственият път беше на север, през оризищата, отглеждани от фермерите-наематели от племето каджун. На тридесетина километра на север от затвора имаше селце и именно там малцината затворници, опитвали се да избягат, биваха залавяни и връщани обратно в затвора от племето каджун, за десетте долара награда, давана от държавата. Незаловените ги считаха за загинали из блатата. За двадесетте си години съществуване затворът имаше само два такива случая.
Една майска утрин, няколко месеца след постъпването на Макс тук, пазачът, който вардеше колибата му, докладва за липсата на един затворник на име Джим Рийвс.
Часовоят се огледа:
— Няма ли го тук?
— Няма го и в клозетите — каза пазачът. — Погледнах.
— Значи е избягал — каза часовоят. — Сигурно е прескочил зида през нощта.
— Тоя Джим Рийвс е същински глупак — спокойно каза пазачът. Обърна се на петите си. — Ще ида да кажа на директора.
Бяха строени в редица пред кухнята и получаваха кафето и кашата, когато Макс видя пазача да излиза на кон от затвора и да поема по пътя към селото.
Седна до стената на една от колибите и наблюдаваше хода на пазача, докато се хранеше. Майк, грамадният негър, който му беше ударил десет камшика в деня на пристигането, дойде и седна при него.
Макс го погледна.
— Това ли е целият зор, който си дават, ако някой избяга?
Майк кимна: устата му бе пълна с каша.
— К’во очакваш да сторят? — запита той. — Тъй и тъй ще го върнат. Само чакай и ще видиш.
Беше прав. На другата сутрин, когато бяха пак на закуска, Джим Рийвс се върна. Седеше в каруца между двама каджун, насочили по една дълга пушка в него. Затворниците го гледаха мълчаливо, когато премина край тях.
Привечер, когато се върнаха от работа, завариха Джим Рийвс привързан гол към стълба за бичуване. Надзирателите мълчаливо подредиха затворниците в ограденото място така, че да наблюдават наказанието преди вечеря.