— Сега виждам, че си луд — каза той. — Никой не може да се измъкне през блатата. Та това са шейсет километра подвижни плаващи пясъци, алигатори, комари и отровни змии. Единственият път е на север, през селото.
Печална усмивка премина по лицето на Рийвс.
— И аз така си мислех — каза той. — Лесна работа, прескачаш оградата и тръгваш по пътя. Лесна работа, ама не. Дори не извикаха кучетата. Нямаше нужда. Всеки шибан каджун в околността плъпна да ме търси.
Той коленичи до нара Макс.
— Блатото — каза. — Там е единственият път. Всичко съм пресметнал. Вземаме лодка и…
— Лодка! Къде, по дяволите, ще намериш лодка?
— Нужно е време — каза предпазливо Рийвс. — Но идва време да се прибира оризът. Тогава директорът ни дава под наем на големите плантатори. Затворническата работна ръка е евтина и директорът трупа пари. Оризищата са залети с вода. Винаги се мотаят лодки.
— Не зная — каза Макс недоверчиво.
Очите на Рийвс блестяха като на животно.
— Искаш да загубиш цели две години от живота си в тоз затвор? Толкова ли много време имаш, че да го прахосваш?
— Нека го премисля — каза колебливо Макс. — Ще ти се обадя.
Рийвс се измъкна в мрака. След малко надзирателят дойде право при леглото на Макс.
— Дойде да те кара да бягате през блатата ли? — запита той.
Гласът на Макс разкри изненадата му.
— Откъде научи?
— Той обходи всички и всички му отказаха. Знаех, че скоро ще дойде и твоят ред.
— Аха — каза Макс.
— Не го прави, момче — каза кротко едрият надзирател. — Колкото и да е съблазнително, не се залавяй. — Рийвс е надъхан с омраза, така че не се интересува на кого ще напакости, стига само да се измъкне.
Макс се протегна на нара. Очите му се впиха в мрака. Единственото смислено нещо в думите на Рийвс бяха двете години. Макс не можеше да пропилее две години. Ха, че след две години щеше да навърши двадесет и една!
11.
— Човече, това е истинска храна! — заговори разпалено Майк, сядайки до Макс с пълна догоре чиния със сланина, карантии, зеле и картофи.
Макс го погледна уморено и апатично натъпка храната в устата. Беше по-добра от затворническата, разбира се. За цяла седмица не виждаха толкова месо, колкото имаха сега в чиниите си. Ала не беше гладен. Беше уморен, направо капнал от скубане на ориз цял ден. Не вярваше дори, че ще може да се изправи вече.
Рийвс и един друг затворник седнаха до него. Рийвс погледна над чинията си към него, докато устата му предъвкваше тлъстото месо.
— Избра ли си вече женска, момко?
Макс поклати глава. Имаше ги достатъчно. Момичета каджун, млади и силни, с къси поли и мускулести крака и бедра. Много, по всички оризища, работещи рамо до рамо с мъжете, с разпилени от вятъра коси, с блеснали зъби, а до ноздрите на човек долиташе типичният мирис на жена. Изглежда за тях нямаше значение, че мъжете са затворници, те бяха мъже и ги имаше достатъчно.
— Много съм уморен — отвърна Макс. Отмести чинията и разтърка коляно. Болеше го от белезника на крака и от газенето из водата цял ден.
— Аз пък не — каза седналият до Рийвс затворник. — Пестил съм си цялата година силите за тази седмица. Ще си взема достатъчно, че да ми държи влага до догодина.
— По-добре е да не пропуснеш, индианецо — каза Рийвс. — Нищо на този свят не може да се сравни с едно момиче каджун.
— Вярно е, майка му стара! — каза възбудено другият затворник.
— А ти пипна ли някоя? — обърна се Рийвс към Майк през Макс. Очите му бяха студени и злобни.
Майк не отговори. Продължи да яде.
Лицето на Рийвс помръкна.
— Видях те из оризищата. Ходиш нагоре-надолу с пушката в ръка. Показваш на момичетата какво се крие в тесните ти панталони.
Майк продължаваше да мълчи. Залови се да отопява с парчета хляб соса от чинията си.
Напъха и последното парче хляб в устата и преглътна. С особено съжаление огледа празната чиния и се изправи.
— Бре, ама много хубаво беше — отбеляза той.
— Ей, негър, на теб говоря — обади се Рийвс.
За пръв път Майк го погледна. Наведе се лениво над Макс и сграбчи с една ръка Рийвс за гърлото. Издигна го сгърчен във въздуха, на нивото на главата си.
— На мен ли говориш, затворнико?
Рийвс не можеше да отрони нито дума.
Майк започна леко да разтърсва Рийвс.