Сякаш от много далеч до него достигна тихото хълцане на някого в стаята.
— Мила — стенеше той, — скъпа моя женичке. Не знаеш колко много ми липсваш.
Макс се обърна към жената до него. Когато тя се наведе да целуне устните му, той усети сълзите, които се стичаха по бузите й, и разбра, че тя също е чула.
Затвори очи. Как да каже на тази жена, че дори не можеше да я види? Как да й каже, че е донесла любов и нежност в това помещение?
— Благодаря ти — зашепна признателно той — благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти…
На четвъртия ден в оризищата Рийвс дойде при него.
— Исках да говоря с теб — каза бързо той. — Но трябваше да изчакам, докато проклетият негър се разкара. Намерих лодка!
— Какво?
— По-тихо! — дрезгаво нареди Рийвс. — Всичко е уредено. Ще бъде в кипарисовата горичка южно от затвора на другия ден след завръщането ни.
— Откъде знаеш?
— Уредих го с моето момиче — обясни Рийвс.
— Сигурен ли си, че не те е метнала?
— Сигурен съм — бързо отговори Рийвс. — Тези момичета каджун искат само едно. Казах й, че ще я взема в Ню Орлийнс с мен, ако ми помогне да избягам. Лодката ще бъде там. Момичето живее на майната си. Съвсем ни устройва да се скрием при нея, докато престанат да ни търсят.
Бързо се огледа и започна да се измъква.
На вечеря Майк седна до Макс. Дълго време се чуваше само мляскане и търкането на лъжиците по чиниите.
— Ще тръгнеш ли сега с Рийвс, щом е намерил лодка? — изведнъж го запита Майк. Макс го изгледа учуден.
— Вече си узнал?
— Няма тайни в такива места — усмихна се Майк.
— Не зная — каза Макс.
— Повярвай ми, момче — искрено заяви негърът, — трийсет дни в клетката са много повече от оставащите ти година и половина.
— Но може пък да успеем.
— Няма да успеете! — каза горчиво Майк. — Първото, което ще направи началството, е да изкара кучетата. Ако те не ви пипнат, блатото ще ви пипне.
— Откъде ще разбере, че сме хванали през блатата? — бързо го запита Макс. — Нали ти няма да му кажеш?
Очите на негъра добиха огорчено изражение.
— Знаеш много добре, момче. Може да съм надзирател, обаче не съм предател. Директорът си знае работата. Сам човек поема по пътя. Щом са двама, хващат през блатата. Такава е играта.
Макс мълчаливо дръпна от цигарата.
— Моля те, не отивай, момче! — настоя Майк. — Не прави нищо, за да трябва после да те карам да страдаш. Искам да ти бъда приятел.
Макс вдигна очи и му се усмихна. Присегна и положи ръка на рамото на огромния мъж.
— Независимо от всичко — каза сериозно той, — ти си ми приятел.
— Ти си решил — каза Майк. Изправи се и бавно се отдалечи.
Макс се загледа подире му зачуден. Откъде знаеше Майк това, което на него самия още не бе известно? Стана и огреба чинията си.
Ала колко е бил прав Майк той разбра едва когато прехвърли оградата на следващата нощ и хукна да бяга като луд към кипарисовата горичка с Рийвс по петите му.
После Рийвс запълзя покрай дънерите на кипарисите, потънал почти до колене в лепкавата вода на тресавището, и запсува:
— Кучката му долна! Долна, лъжлива, курвенска каджун!
Нямаше никаква лодка.
12.
Пробиваха си път през тръстиките, цамбуркаха във вода до кръста, катереха възвишенията. На едно от тях се пльоснаха по задници, задъхани, поемащи въздуха на големи глътки. Някъде далеч дочуха лай на кучета.
Рийвс размаха ръце да прогони насекомите над главата си.
— Настигат ни! — измърмори той през подутите си устни.
Макс погледна спътника си. Лицето на Рийвс бе отекло и разкривено от ухапванията на насекомите, дрехите му бяха разкъсани. На свой ред Рийвс го изгледа злобно.
— Откъде знаеш, че не се движим в кръг? Три дни вече, а не сме видели никого.
— Точно затова. Ако се въртяхме, непременно щяхме да налетим на тях.
— Няма да мога да издържа още дълго — недоволствуваше Рийвс. — Ухапванията ме влудяват. На път съм да се оставя да ме хванат.
— Ти може да си — каза Макс, — но аз не. Не съм дошъл дотук, за да се оставя да ме вкарат в клетката. — Той се изправи. — Хайде! Достатъчно почивахме.
Рийвс го погледна.
— Защо тези гадини не налитат на теб? — злобно запита той. — Да не е заради индианската ти кръв?