Купи ранчо извън града, стегна къщата и се премести от стаите над бара. Малко след това отдели банката от заведението, което по това време Макс ръководеше, и я настани в сграда на главната улица. След по-малко от година хората започнаха да забравят, че някога е бил собственик на заведението, и мислеха за него като за местния банкер. Тихомълком той започна да забогатява.
Само едно му липсваше за дооформяне на почтения му образ. Семейство. Направи дискретни запитвания в Ню Орлийнс. Узна, че жена му е починала, а дъщеря му живее при майчините си родители. Изпрати й телеграма и в отговор получи друга, в която се казваше, че ще пристигне във форт Уърт на пети март.
Макс застана на перона и заоглежда слизащите пътници.
— Можеш ли да я познаеш? — попита го Майк.
— Джим ми я описа, но той не я е виждал от десет години.
Един по един пътниците се изнизаха, докато остана само една млада жена, оградена от няколко куфара и малък сандък. Тя оглеждаше перона. Майк погледна към Макс въпросително.
— Мислиш ли, че може да е тя?
Макс сви рамене.
Пристъпиха към младата жена. Макс свали шапката си.
— Мис Рийвс?
Усмивка на облекчение се появи на лицето на младата жена.
— Наистина се радвам да ви видя — каза топло тя. — Таман си мислех, че татко не е получил телеграмата.
Макс отвърна на усмивката й.
— Казвам се Макс Санд — представи се той. — Баща ви ме изпрати да ви посрещна.
Сянка на огорчение премина по лицето на момичето.
— Почти очаквах това — каза тя. — Десет години вече татко все не може да намери време от работа да се прибере вкъщи.
Макс разбра, че момичето не знае, че баща й е бил в затвора.
— Елате! — каза кротко той. — Запазил съм ви стая в хотел „Палас“. Ще можете да се поосвежите и наспите тази нощ. Чакат ни два дни път, затова ще потеглим чак утре сутринта.
Когато двадесет минути по-късно пристигнаха в хотела, за пръв път през живота си Макс бе влюбен.
Макс върза коня за стълба пред ранчото на Рийвс. Изкачи стъпалата и почука на вратата. Когато дъщерята на Рийвс му отвори, лицето й имаше уморен и измъчен вид, сякаш бе плакала.
— О, ти ли си? — приглушено каза тя. — Влез.
Той я последва във всекидневната. Протегна загрижено ръце към нея.
— Бети, какво се е случило?
Тя се изплъзна от прегръдката му.
— Защо не ми каза, че си избягал престъпник? — запита тя, без да гледа към него.
Лицето му се вкамени.
— Щеше ли да има някаква разлика?
Тя срещна прямо погледа му.
— Да! — отвърна тя. — Не бих се обвързала с теб, ако знаех.
— А сега — каза той, — след като знаеш, има ли значение?
— Да! — повтори тя. — О, не ме питай! Толкова съм объркана!
— Какво друго ти каза баща ти?
Тя се загледа в ръцете си.
— Каза, че не мога да се омъжа за теб. Не само поради това, но и защото ти си… ти си полуиндианец!
— И ти престана да ме обичаш?
Тя кършеше ръце, без да му отговори.
— Не зная какво да правя — промълви накрая тя.
Той я привлече към себе си.
— Бети, Бети! — заговори дрезгаво той. — Снощи по време на танца ти ме целуна. Каза, че ме обичаш. Оттогава не съм се променил.
Тя остана смълчана за миг, после се отскубна от него.
— Не ме докосвай! — каза рязко.
Макс я изгледа учуден.
— Няма защо да се страхуваш от мен.
Тя се сви, когато той посегна да я погали.
— Не ме докосвай! — повтори и този път страхът в гласа й бе така явен, че Макс нямаше как да не го долови. Без да проговори, той се обърна и излезе от стаята.
Препусна право към банката в града и влезе в задната стая, която служеше за кабинет на Рийвс.
Рийвс вдигна поглед към него от огромното рулетъчно бюро.
— За какъв дявол нахълтваш тук по такъв начин? — попита той.
Макс го изгледа.
— Не ми се прави на глупак, Рийвс. Достатъчно си обработил дъщеря си.
Рийвс се облегна на стола и се разсмя.
— Това ли било? — запита той.
— Малко ли е? — каза Макс. — Снощи тя обеща да се омъжи за мен.
Рийвс се наведе напред.
— Смятах те за по-умен, Макс.