— Вече няма значение, Рийвс. Отивам си.
Рийвс го изгледа продължително.
— Наистина ли си решил?
— Да! — кимна Макс.
— Ще вземеш ли негъра със себе си?
— Да! — повтори Макс. — След като получа нашия пай от парите.
Рийвс завъртя стола и извади няколко банкноти от касата зад гърба си. Хвърли ги на бюрото пред Макс.
— Заповядай.
Макс ги погледна, после изгледа Рийвс. Взе парите и ги преброи.
— Тук са само петстотин долара — каза той.
— Ти какво очакваш — запита го Рийвс.
— Във форт Уърт пристигнахме със седем хиляди. Само моят дял от тях е две и триста, а салонът също не е на загуба. — Макс взе готова цигара от бюрото на Рийвс и я запали. — Смятам, че на Майк и мен се падат поне пет бона.
Рийвс сви рамене.
— Няма да споря — каза той. — В края на краищата доста време прекарахме заедно, ти и аз. Щом така смяташ, толкова и ще получиш.
Той наброи парите върху бюрото. Макс ги взе и ги сложи в джоба си.
— Не вярвах, че ще се разделиш толкова лесно с тях.
Почти беше стигнал до бара, когато някой отзад го извика.
Бавно се обърна.
Шерифът и двамата му помощници пристъпваха към него с насочени револвери. Рийвс беше с тях.
— Какво има, шерифе? — запита Макс.
— Претърсете го! — каза възбудено Рийвс. — Ще намерите откраднатите пари в джобовете му.
— Откраднати! — възкликна Макс. — Той е луд! Парите са мои. Той ми ги дължеше.
— Остави револвера на мира! — заповяда шерифът и пристъпи предпазливо напред. Мушна ръка в джоба на Макс и измъкна пачка банкноти.
— Виждате ли? — викна Рийвс. — Какво ви казах!
— Ах, кучи сине! — избухна Макс.
Хвърли се към Рийвс. Преди да го достигне обаче, шерифът стовари дръжката на револвера върху главата му. Точно в този момент Майк погледна през прозореца на бара.
Рийвс пристъпи към Макс и го погледна.
— Знаех си аз да не се доверявам на мелез.
— Дигнете го, момчета, и го откарайте в затвора! — разпореди шерифът.
— Няма да е зле да прескочите до бара и да хванете приятеля му, негъра — подхвърли Рийвс. — Сигурно му е съучастник.
Майк видя как шерифът оглежда бара, преди да се насочи нататък. Без да се бави, се измъкна по задното стълбище и напусна града.
Рийвс яздеше по пътя за ранчото и си тананикаше. Чувствуваше се отлично. За пръв път не се страхуваше. Макс нямаше да проговори: само би си утежнил положението. А негърът беше избягал. Така е то, щом се запече положението, негрите винаги се чупят. Толкова бе завладян от мислите си, че не усети как бичът изплющя иззад дърветата и го свали от коня.
Изправи се на крака и посегна за револвера, но следващият камшик го изтръгна от пръстите му. Майк пристъпваше към него, а огромният бич бавно се навиваше около ръката му.
Рийвс изкрещя ужасен.
Дългият език пак изсвистя: Рийвс се завъртя и падна в праха. Изправи се на ръце и колене и започна да пълзи, после се вдигна на крака и направи опит да затича. Бичът го догони и се усука около краката му, събаряйки го отново на земята. Обърна глава и видя ръката на Майк, вдигната високо заедно с дългия черен бич.
Пак изпищя, когато бичът се усука около него като змия.
По някое време сутринта шерифът и помощниците му попаднаха на нечий труп край пътя. През нощта някой бе изтръгнал решетките от прозореца на единствената затворническа клетка и Макс беше избягал.
Единият от помощниците му пръв съгледа трупа. Той пришпори коня и погледна надолу.
Шерифът и другият помощник също дръпнаха юздите на конете. Дълго оглеждаха обезобразеното тяло. После единият от тях свали шапката си и избърса бликналата студена пот от челото.
— Прилича на банкера Рийвс.
Шерифът се обърна и го погледна:
— Бил е банкерът Рийвс. — И той си свали шапката и избърса потта. — Странно — продължи след малко, — но единственото, което може да нареди така човек, е затворнически бич, какъвто използват в Луизиана.
14.
Испанското наименование на селото беше много дълго и трудно за американците, затова не след дълго те го нарекоха другояче. Скривалището. Беше място, където да идеш, след като вече няма къде, когато законът те следваше по петите, когато ти писнеше да спиш из студената прерия и да се храниш с изсушено месо и студен боб от консерва. Беше скъпичко, но си заслужаваше. Пет километра от границата и законът не можеше да те пипне.