— Според мен бива — каза Чарли. — Ти к’во мислиш, Макс?
Макс погледна Ед.
— Носят ли оръжие?
— Предполагам. Боиш ли се от пушкане?
Макс поклати глава.
— Не. Просто искам да зная какво може да се очаква.
— Колко мислиш, че може да пипнем? — обади се Чарли.
— Петдесет хиляди, може и повече.
— Петдесет хиляди! — подсвирна Чарли.
— Ще дойдете насам един по един. Тихо. Не искам никой да ни види. Ще се срещнем зад банката точно в девет и половина. — Ед ги погледна и те пак му кимнаха. Той тръгна да си върви, но се върна. Вторачи се в Макс.
— Не съм ли те виждал някъде по-рано?
Макс сви рамене.
— Възможно е. Бил съм на много места. И ти ми изглеждаш познат.
— Може да се сетя до утре вечер. — Той тръгна надолу по улицата.
Макс го наблюдаваше, докато се скри от погледа му. Бавно се обърна към Чарли.
— Има нещо в тоя човек. Имам чувството, че го познавам отнякъде.
Чарли се засмя.
— Да вървим. Майк ще се чуди к’во е станало с нас.
— Приготви се! — прошепна дрезгаво Ед. — Идат!
Макс се притисна плътно до стената до самата врата. От другата страна чакаха Ед и Чарли. Чуваха се гласовете на двамата мъже, идващи към вратата отвътре.
При отварянето и тримата нахълтаха в банката.
— Какво, по дяволите… — започна някой в мрака вътре. После се чу глух удар, последван от шума на падащо тяло.
— Дръж си устата затворена, мистър, ако ти е мил животът!
Чу се уплашено изпъшкване, след което последва мълчание.
— Дайте ги в задната стая! — рязко долетя гласът на Ед.
Макс се наведе бързо и издърпа падналия на пода към задната врата. Чу зад себе си драскване на кибрит, след което газената лампа хвърли бледата си светлина из стаята. Той пусна човека. Тялото се свлече и остана неподвижно.
— Провери входната врата! — просъска Ед.
Макс изтича и надзърна навън. Улицата бе смълчана и пуста.
— Няма никой — каза той.
— Добре — кимна Ед. — Хайде на работа. — Обърна се към втория мъж: — Отвори касата!
Мъжът беше към шейсетте. Взираше се в падналия на пода с изумени от ужас очи.
— Аз… аз не мога — каза той. — Само мистър Гордън може. Той е директорът и единственият, който знае комбинацията.
Ед се обърна към Макс.
— Свести го!
Макс се наведе над мъжа. Обърна лицето му. Имаше нещо особено. Челюстта висеше отпусната. Макс вдигна очи към Ед.
— Нищо не може да го свести. Разбил си му черепа.
— Господи! — възкликна другият. Всеки момент можеше да припадне.
Ед пристъпи към него.
— Струва ми се, че в края на краищата ти ще трябва да ни отвориш касата.
— Н-но аз не мога! — заекна банковият чиновник. — Не знам комбинацията.
Ед го цапардоса през лицето. Мъжът падна на бюрото.
— Научи я тогава!
— Честна дума, мистър — изхълца той. — Не я знам. Мистър Гордън беше единственият. Само той…
Ед пак го удари.
— Отваряй касата!
— Вижте какво, мистър — замоли се човекът. — Ей в онова бюро има четири хиляди долара. Вземете ги и не ме удряйте повече, моля ви се! Аз не знам комбинацията…
Ед отиде до бюрото и отвори средното чекмедже. Измъкна пачка банкноти и я натъпка в джоба на якето. Върна се и застана пред коленичилия банков служител.
— Сега отваряй касата! — нареди той и пак го удари.
Мъжът се свлече на пода.
— Не я знам, мистър, не я знам!
Когато Ед си дръпна крака назад, готов да го ритне, Макс го улови за рамото.
— Може би казва истината.
Ед го изгледа за миг, после отпусна крака си.
— Може и така да е. Зная как най-бързо ще разберем. — Насочи ръка към Макс. — Застани пак на вратата.
Макс прекоси банката, за да стигне до входната врата, и отново погледна навън. Улицата бе все така пуста. Остана там заслушан. Гласът на Ед долетя откъм задната стая:
— Вържи негодника за стола!
— Како смятате да правите? — запита с премалял глас банковият служител.
Макс се върна и огледа стаята. Ед бе коленичил пред тумбестата печка, заврял машата сред горящите въглени. Вързал здраво мъжа, Чарли се изправи и погледна с любопитство към Ед.