— Какво ще правиш?
— Като нажежа до червено машата и я завра в очите му, ще проговори — каза свъсен Ед.
— Чакай! — възрази Чарли. — Ако мислиш, че тоз тук ни лъже, по-добре го убий.
Ед се изправи и се обърна ядосан към Чарли.
— Там е бедата с вас, младите. Не ви стиска, много сте разнежени. Ако е мъртъв, как ще отвори касата?
— Как да я отвори като не знае комбинацията?
— Не ти ли харесва, пъзльо! — свирепо се озъби Ед. — Петдесет бона лежат в оная каса, ей там. Решил съм да ги взема!
Макс се обърна и тръгна пак към външната врата. Направил бе две крачки, когато гласът на Ед долетя отзад.
— Това ще свърши работа, вярвай ми — казваше Ед. — Преди десетина-дванайсет години Ръсти Харис, Том Дорт и аз приложихме номера на един касапин на бизони и неговата жена-индианка…
Макс почувствува как стомахът му се свива и се опря на стената, за да не падне. Затвори за миг очи и сцената от колибата изплува — баща му, увиснал безжизнено, смачканите останки от майка му по пода, оранжевият блясък на огъня в нощното небе.
Главата му започна да се избистря. Разтърси я. Студено, свирепо чувство измести повдигането. Върна се към задната стая.
Ед бе коленичил край печката. Чарли стоеше насред стаята с пребледняло лице.
— Старата скръндза бе скътал злато нейде. Всички в Додж знаеха… — Ед вдигна поглед и видя Макс, който бе прекосил стаята и бе застанал пред него. — К’во правиш тук? Казах ти да стоиш на вратата!
Макс го погледна. Гласът му беше глух:
— Успя ли да вземеш златото?
Странен израз пробягна по лицето на Ед.
— Не можа — продължи Макс, — защото такова нямаше.
Ед се взря в него.
— Откъде знаеш?
— Зная — бавно изрече Макс. — Аз съм Макс Санд.
Сега Ед го позна. Посегна за револвера, като се претърколи настрани от Макс. Макс изрита револвера от ръката му и Ед запълзя към него, когато Макс издърпа нажежената до бяло маша от огъня. Ед се обърна, насочвайки оръжието към Макс в момента, когато машата се заби в очите му.
Той изпищя от страшната болка, когато белият метал си проби път в тялото му. Револверът гръмна, куршумът се заби в тавана, после оръжието падна от ръката му.
Макс остана така, загледан надолу. Мирисът на изгоряла плът стигна до ноздрите му. Свършило беше. След дванадесет години най-после бе свършило.
Обърна се безчувствено, когато Чарли го дръпна за ръката.
— Да се измитаме! — викна Чарли. — След минута целият град ще бъде тук!
— Да! — бавно промълви Макс. Остави машата да падне от ръката му и тръгна към вратата. Майк държеше конете и те се метнаха на седлата. Напуснаха града сред дъжд от куршуми, преследвани от потеря на по-малко от половин час зад тях.
Три дни по-късно се бяха укрили в малка пещера в полите на планините. Макс се обърна от входа и погледна своя другар.
— Как си, Майк?
Обикновено грейналото лице на Майк бе сбръчкано и посивяло.
— Зле, момче, зле.
Макс приклекна и му избърса лицето.
— Съжалявам — каза той. — Нямаме повече вода.
Майк поклати глава.
— Всъщност, няма значение, момче. Този път си го намерих. Пътуването ми свърши.
Гласът на Чарли долетя от дъното на пещерата:
— След един час се съмва. Най-добре да потегляме.
— Ти тръгвай, Чарли, аз оставам при Майк.
Майк направи усилие да седне, опрял гръб на стената на пещерата.
— Не ставай глупак, момче! — каза той.
Макс поклати глава.
— Оставам при теб.
Майк се усмихна. Ръката му улови тази на Макс и нежно я притисна.
— Ние сме приятели, момче, нали? Истински приятели?
Макс кимна.
— Никога не съм постъпвал зле с теб, нали? — запита Майк — Умирам, а ето че нищо не можеш да направиш за мен.
Макс сви цигара, запали я и я мушна в устата на Майк.
— Млъкни и си почивай.
— Разкопчей ми колана.
Макс се наведе над приятеля си и разкопча катарамата. Майк изохка, докато Макс го сваляше.
— Така е по-добре — каза той. — Погледни отвътре.
Макс обърна колана. Откъм вътрешната страна бе пришита кесия с пари. Майк се усмихна.
— В кесията има пет хиляди долара. Пазех ги за, когато му дойде времето — за сега. Бях ги заделил за деня, когато ще скъсаме с тая работа.