Смъртта носеше елегантни, скъпи дрехи. Прах не загрозяваше блясъка на ботушите му, нито лъскавата дръжка от слонова кост на револвера. Лицето му излъчваше омраза, очите му издаваха удоволствието от това да сее смърт, а ръката му бе провиснала като гърмяща змия върху кобура.
Изгледаха се за миг. Очите на Смъртта проблесваха от радостта на предстоящия двубой. Тези на шерифа бяха уморени и тъжни.
Смъртта посегна пръв, ръката му се устреми към револвера, но с бързина, почти неуловима за окото, револверът на шерифа сякаш скокна в ръката му. Смъртта залитна назад към земята, револверът падна от ръката му и очите му загледаха изцъклено. Тялото потръпна, когато още два куршума се забиха в него, след което замря.
Шерифът остана там за миг, после бавно върна револвера в кобура. Обърна гръб на мъртвеца и закрачи надолу по улицата.
Хората заизлизаха на тълпи от сградите. Гледаха шерифа с разведрени лица. Той не отвърна на погледите им.
Момичето излезе на верандата. Шерифът спря пред нея.
Очите на момичето бяха пълни със сълзи.
Очите на шерифа бяха широко отворени и немигащи. Ненадейно по лицето му се изписа израз на презрение. Отвращение от нейната жажда за кръв, ненавист към града, чиито жители не искаха друго, освен собствената си форма на жертвоприношение.
Ръката му посегна към ризата и отскубна значката. Той я запокити в праха пред краката й и се обърна.
Момичето отправи изумен поглед към значката, после към отдалечаващия се гръб на шерифа. Понечи да изтича подир него, но спря.
Далеч, на края на улицата, шерифът възсядаше коня си. Насочи го към хълмовете. С отпуснати рамене и приведена глава той уморено отминаваше от техния живот към яркото, греещо слънце, когато екранът се затъмни.
В салона цареше тишина, когато лампите светнаха. Рина се обърна към банкера, който й се усмихна смутено и очисти гърлото си:
— За пръв път филм ме грабва така.
Колкото и странно да бе, и тя чувствуваше някаква буца, заседнала в гърлото.
— И мен — сподели пресипнало тя.
Той я улови под ръка.
— Хей там е Бърни Норман. Да отидем да го поздравим.
Пробиха си път през тълпа ентусиазирани доброжелатели. Норман бе солиден мъж с изпъкнала челюст и грейнали от успеха очи.
— Какво ще кажете за Невада Смит? — запита той. — Виждали ли сте някога нещо подобно? Още ли искате да правя филм с Том Микс?
Банкерът се засмя и Рина вдигна очи към него. Той не се смееше много често.
— Том Микс ли? — закиска се той. — Кой е пък той? — Норман тупна банкера по гърба.
— Този филм ще донесе два милиона печалба — каза доволно той. — А аз веднага започвам нов филм с Невада Смит!
Лимузината отби от пътя в подножието на хълма. Мина през железен портал, на който бяха гравирани вече познатите инициали, и заизкачва хълма. Рина погледна през стъклото и видя огромната къща, чийто бял покрив залязващото слънце заливаше с кърваво-оранжеви нюанси.
Започна да се чувствува неловко. Какво правеше тук? Това не беше онзи Невада, когото тя знаеше. Отвори рязко чантата и трескаво затърси из нея телеграмата на Невада, а когато попадна в ръката й и тя я препрочете, малко се успокои.
Припомни си как миналия месец му изпрати телеграма от Швейцария. Три години не беше чувала за него. Три години на непрестанно бягство. Първите шест месеца прекара в Бостън, после скуката я завладя. Последва Ню Йорк, увлеченията, огнените приключения, страстните мъже, хищните жени. И колкото повече бягаше, толкова по-изплашена и самотна се чувствуваше.
За да се стигне до утрото в Цюрих, когато се събуди с греещо в лицето й слънце. Лежеше гола в леглото, с метнат отгоре чаршаф. Пресъхналата й уста изгаряше: имаше чувството, че от месеци не е пила вода. Присегна за гарафата на нощната масичка и след като не я намери, за пръв път разбра, че не е в собствената си стая.
Надигна се в стая, която бе богато мебелирана по европейски маниер, но която й беше съвсем непозната. Огледа за халата си, ала никъде не забеляза своя дреха. Смътно се зачуди къде ли се намира. На нощната масичка имаше цигари и кибрит и тя запали. Парливият дим стигна до гърдите й, когато вратата се отвори.